Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 190

Ала неизвестно защо я зачовърка мисълта, че е нещо много по-лошо.

(Единственото по-лошо би могло да се е случило нещо с децата! Моля те, Господи, не! Не и това!)

Започна да набира телефонните им номера още в мига, в който колесникът на самолета се спусна и докосна пистата на летище „Кенеди“. Беше 20:03 ч.

Все така никакъв отговор. Отникъде.

Това изобщо не беше нормално. Усети, че се задушава, докато прибираше багажа си и вървеше по дългата, виеща се пътека към митницата. Единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как да се прибере по-скоро вкъщи.

— Нещо за деклариране? — попита я митничарят, докато оглеждаше паспорта й.

— Не — отговори усмихнато тя. „Само ми позволете да се махна по-бързо оттук!“

Митничарят я изгледа и написа върху митническата й декларация цифрата 1, след което я огради с кръг. Мамка му и хиляди пъти мамка му! Това означаваше, че трябва да я претърсят! От къде на къде ще се отнасят така само към жените, които пътуват сами? Все едно целият свят е решил да ги накаже!

На изхода я очакваше жена в митничарска униформа. Поредният лош знак. Това означаваше, че по някаква, известна само на тях причина бяха нарочили нея — нея, моля ви се! — за потенциален престъпник (каквато тя отчасти беше, нали така, защото бе изоставила съпруга и децата си, за да се посвети на своята бляскава и вече вероятно напълно безсмислена кариера). Точно затова им трябваше и жена в униформа — за да извърши обстойно претърсване на всички телесни кухини. Никой не и вярваше, когато разказваше на хората за тази специфична митническа процедура — но Уенди беше пропътувала достатъчно, за да знае за какво става въпрос.

Значи наистина са я заподозрели като престъпник. Може би като трафикант на наркотици. Защото светът очевидно все още не можеше да си представи, че жена, която пътува сама, може да бъде нещо друго, освен муле.

Очите й инстинктивно зашариха наляво и надясно в търсене на път за бягство (въпреки че не беше направила нищо лошо или поне нищо незаконно!), но после, точно преди да успее да побегне, жената митничар (Уенди я нарече за себе си „агент Коуди“), се приближи към нея и протегна ръка.

— Мога ли да видя митническата ви декларация, моля? — Това беше заповед, а не въпрос.