Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 191

— Разбира се — отвърна Уенди и притеснено премести куфарчето си от едната ръка в другата.

Агент Коуди разгледа митническата й декларация, след което отсече:

— Елате с мен, ако обичате!

Уенди я последва към дълга маса, чувствайки се напълно гола — сякаш я бяха съблекли и я бяха накарали да се разхожда пред тълпа непознати.

— Какъв беше характерът на вашето пътуване? — попита агент Коуди.

— Бизнес — отговори твърдо Уенди, давайки си сметка, че устата й започва да пресъхва.

— И какъв е характерът на вашия бизнес? — попита агент Коуди, като същевременно вдигна куфарчето й на масата и започна да ровичка в него.

— Аз съм филмов продуцент… Всъщност, аз съм президент на една филмова компания. Току-що се връщам от снимки…

— Какъв е филмът?

— Нарича се „Парцаливите пилигрими“.

— „Парцаливите пилигрими“ ли? Не съм чувала за него.

— Да, защото все още го снимаме… излиза на Коледа — отвърна с извинителен тон Уенди.

Приближи се още един агент. Мъж, в средата на четиридесетте, метър и осемдесет. Устните му приличаха на две успоредни чертички. Сега вече я бяха обкръжили отвсякъде. Уенди започна да се поти.

— Чувал ли си някога за филм на име „Парцаливите пилигрими“? — обърна се към колегата си агент Коуди.

— Не — отговориха Чертичките.

— Тази тук казва, че е филмов продуцент — обясни агент Коуди, докато вадеше козметичната й чантичка, след което я подхвърли на колегата си. Чертичките дръпнаха ципа и погледнаха вътре. После извадиха оттам четка за зъби, която беше толкова стара, че косъмчетата й се бяха разчекнали като безжизнени пръсти.

— Имате ли… хммм… имате ли нещо против да се обадя на децата си? — осмели се да попита Уенди.

— Имаме — отсече агент Коуди.

— Какво?!

— Никакви телефонни обаждания в района на митницата!

— Може ли да го видя? — попитаха чертичките.

Уенди му подаде телефона си. Той го вдигна и го разтърси.

— Това е просто телефон… наистина — изрече Уенди, най-сетне осмелявайки се да им демонстрира нетърпението си. Докога смятаха да я измъчват по този начин? Само след няколко секунди сигурно ще я отведат за подробно телесно претърсване!

— Може ли да видя паспорта ви? — попитаха Чертичките. Започна да го разглежда и накрая отбеляза: — Доста сте пътували! — Изрече го толкова строго, като че ли честите пътувания по принцип са подозрителни, поради което трябва да бъдат избягвани. — Значи би трябвало да знаете, че митницата има право да претърсва всеки пътник, по всяко време, без никаква очевидна причина.

— Да, сър — сведе глава тя. — Напълно сте прав.

И едва тогава, след като я бяха унизили докрай, благоволиха да я пуснат.

Слава богу, най-сетне свободна! Втурна се през въртящите се врати към чакалнята. Там беше пълно с хора, но точно пред нея, както и беше поръчала, я чакаше униформен шофьор с количка и знак, на който пищеше: „Госпожа Хийли.“ Втурна се към него, помахвайки. И после пред нея се изпречи друг мъж. Беше облечен с мръсен шлифер, а няколкото косъма по плешивата му глава бяха сресани така, че да легнат над голия му скалп.