Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 185

И затвори. Тя запокити телефона си към стената и той падна на пода, пропуквайки се. Сега вече със сигурност го счупи. Стана от леглото, за да го вземе, и от джоба й изпадна документа, който беше взела от масичката. Уенди го вдигна и думите подскочиха от листа и се забиха в очите й: „Щат Ню Йорк“, „Отдел по семейно право“, „Изоставяне“, „Призовава се да се яви в съда на 14 април“.

В съда ли?! О не, невъзможно! Няма да ходи в никакъв съд! Никога! Та тя няма дори и глоба за паркиране, за бога! Нали е добро момиче! Тя е добър човек, а добрите хора не ги призовават в съда!

Та тя бе президент на „Парадор Пикчърс“, а президентът на „Парадор Пикчърс“ не ходи в съда!

Вдигна мобилния си телефон. Панелът беше напукан, но самият телефон все още работеше. Добре де, очевидно идеята да изпрати полицията да арестува Шейн не е чак толкова добра. Вестниците само това чакат! Но нищо не можеше да я спре да не отиде лично в Палм Бийч и да прибере децата си! И ако Шейн пак се опита да не я пусне в дома им, ще ги доведе в хотел „Мърсър“. Могат да живеят тук, с нея, докато изрита баща им завинаги от живота си! Обслужването в „Мърсър“ беше перфектно — щом си имаха хора за разхождане на кучетата, сигурно ще разполагат и с бавачки! А дори и да нямат, нищо не й пречи да си наеме такава.

Набра друг номер и като се постара да придаде на гласа си максимално нормално звучене, изрече:

— Здравей, Джош!

— Като че ли трябва да те поздравя! — отбеляза асистентът й.

Ама за какво говори този човек?!

— Ехо, номинациите за „Оскар“? — извика той. — Предполагам, че само затова ми се обаждаш толкова рано в неделя сутрин!

— Да бе, вярно! Имаме шест! И искам да ти благодаря, Джош, за огромния ти принос! Без теб нямаше да е същото! — Дъра-бъра, дъра-бъра, още малко в този дух.

— Е, старая се! — натърти драматично той.

— Джош — изрече тя с най-добрия си увещателен тон, — трябва веднага да тръгна за Палм Бийч. Тази сутрин. Можеш ли да ми резервираш полет, а после да ми се обадиш? А ако не успееш, провери дали нашият частен не е свободен!

Тук замълча. Използването на частния самолет на компанията за лични облаги не се поощряваше особено (и би могло дори да й струва поста!), но тя би могла да го мине като спешен случай (Шейн бе отвлякъл децата!), а защо е възникнал този спешен случай? Заради работата, разбира се — беше прекарала в Румъния близо месец, докато спаси „Парцаливите пилигрими“. А ако толкова много държат, може да го плати от собствения си джоб. Колкото и да й струва…

— Знаеш ли, по-добре изобщо не си прави труда да ми резервираш билет, а виж първо нашия самолет! Само ако вече е зает, ще използвам редовните!

След петнадесет минути Джош й позвъни.

— Имаш късмет! Нашият самолет е на летище „Тетърборо“ и е свободен! Но до три следобед трябва да бъде обратно тук! Виктор Матрик го е резервирал за четири!

— Няма проблеми — извика тя и си погледна часовника. Беше шест и петдесет и три минути. Това й предоставяше достатъчно време да отлети до Палм Бийч, да грабне децата и да се върне навреме в Ню Джърси.