Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 184

„Да, несъмнено“ — помисли си тя и го огледа. После изрече натъртено:

— Аз не пия алкохол! — Това беше проблемът в Ню Йорк — всички се държаха прекалено приятелски и прекалено фамилиарно, особено на места като хотел „Мърсър“, където купонът по принцип никога не свършваше. — Моля! — кимна и му посочи вратата.

— Просто исках да ви кажа, че знам коя сте и че харесвам филмите ви! — измърка младежът. — И поздравления по случай номинациите ви!

— Благодаря! — отговори тя, събрала последната капка любезност, на която беше способна. После му отвори вратата.

— Засега чао! — вдигна ръка младежът.

— Чао! — изпрати го тя и тресна вратата зад гърба му.

Защо винаги ставаше така? Защо точно когато всичко в личния ти живот се разпада, кариерата ти тръгва бясно нагоре?

Поклати глава и усети, че я залива мощна вълна от тъга. Разкъса малкия плик и прочете картичката, която беше поставена вътре. Там пишеше:

„Скъпа Уенди, ти си звезда! Не бих успяла да стигна дотук без теб, затова много те обичам!

Твоя: Джени!“

Е, поне някой да оцени труда й! Накъса картичката на парченца и ги загледа как летят забавено към дъното на кошчето.

После се върна в спалнята и седна върху леглото с кръстосани крака, като се наметна с бялото шалте. Вените (или май бяха артериите?) в слепоочията й пулсираха бясно, сякаш в главата й биеха барабани. Втренчи се невиждащо в стената срещу себе си. Това не може да се случва наистина! Не може да е реално! Невъзможно! Подобни неща не се случват в истинския живот, но нали всички твърдяха, че когато се стигне до развод, хората вършат странни неща!

Като например да не позволят на съпругата си да влезе в апартамента и да откраднат децата.

Това определено не беше законно.

Може да се обади на полицията в Палм Бийч и да ги изпрати да арестуват Шейн за отвличане. Набра номера на Шейн.

— Какво? — изръмжа той.

— Изненадана съм, че още вдигаш телефона.

— Ей сега ще го затворя!

И тогава едва не се срина, едва не започна да го моли да я прибере, да й даде втори шанс. Но точно преди да изгуби напълно самоконтрола си, тя изстреля:

— Ще накарам полицията да те арестува!

— О, Уенди, ти напълно си полудяла! — изрече той, като че ли тя е за съжаление, а не той.

— Може. Затова веднага ще се обадя на полицията!

— Давай! И родителите ми ще бъдат арестувани?

— Точно така! Всички вие от клана Хийли отивате в затвора! В последвалата тишина пред очите на Уенди изплува картина как Шейн и вече застаряващите му, седемдесетгодишни родители седят заедно в една килия. Майка му сигурно си е със задължителното шалче на „Хермес“ около врата, а баща му — с тъмносин блейзър на „Ралф Лорен“ със златни копчета. Вероятно ще бъдат уплашени до смърт, така, както тя самата бе в момента.

— О, и още едно нещо, Шейн! Мразя те! Само исках да го знаеш!

— Това е добре, Уенди! Задръж това отношение! Значително ще ме улесниш! Давай, обади се да ни арестуват. Убеден съм, че всеки съдия би определил подобно поведение като съвсем разумно!