Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 186

Взе опърпания си куфар — онзи същия, който разнасяше със себе си вече цял месец и не си беше направила труда да разопакова, както и малкия куфар на колелца, който си беше купила на аерогарата в Париж, пълен с подаръци за децата. Олюлявайки се, тя се запъти към асансьора в коридора. Мускулите я боляха от изтощение. Напомни си, че трябва да се стегне още мъничко — още само няколко часа и тогава целият този кошмар може би ще е приключил!

— Здравейте, госпожо Хийли! — подвикна й рецепционистката. — Напускате ли ни вече?

Уенди се закова на място.

— Ами… не съм много сигурна — отговори, едва сега давайки си сметка как изглежда. Не си бе направила труда нито да си изплакне лицето, нито да си измие зъбите. Беше облечена със същата тениска, с която беше пътувала (и с която беше спала снощи, ако преживяването изобщо можеше да се нарече сън), а панталоните й, някога стегнати, сега бяха отпуснати като торба от продължително носене. Несресаната й коса беше вдигната с шнола. Обаче защо да й пука?! — Първо трябва да видя какво ще стане. После ще ви уведомя, става ли?

За щастие младата жена не възприе нито поведението й нито външния й вид като необичайни (нали беше свикнала с всякакви ексцентрични типове от развлекателния бизнес!). Само кимна, усмихна се, отвори и вратата и каза:

— Между другото, поздравления за вашите номинации!

— Благодаря! — кимна Уенди.

Очевидно този свят се интересуваше единствено от номинациите за „Оскарите“. Ако ги притежаваш, значи управляваш планетата. Но не можеш да си задържиш съпруга. Пред хотела спря такси и се качи в него.

— Летище „Тетърборо“, моля!

Таксито потегли толкова — рязко, че я залепи за седалката. Това необмислено тръгване за Палм Бийч може би беше истинска лудост — неблагоразумен ход, който като нищо ще влоши нещата още повече. Но тя нямаше никакъв друг избор. Когато децата й пораснат, какво ще си помислят? Как тогава ще им обясни, че Шейн ги е откраднал и че тя не е сторила всичко по силите си, за да ги върне? Е, може би малко преувеличаваше (все пак нали бяха просто на почивка в хотел „Брейкърс“ за уикенда!), но ако клъцнеш бляскавата част, сценарият си оставаше по принцип същият.

Няма какво повече да се чуди! Просто трябва да отиде и да спаси децата си от Шейн! В крайна сметка това бяха нейните деца!

Седнала на задната седалка на таксито, Уенди дръпна една суха кожичка от долната си устна и за пореден път се замисли за чудноватата поредица от събития, довели я до този момент… Таксито летеше със сто километра в час към летището, за да се качи тя на частния самолет на компанията, който да я откара до Палм Бийч. Оттам трябваше да вземе децата от съпруга си. Том пък се опитваше да се разведе с нея, защото й се бе наложило да прекара цял месец в Румъния, за да поправи филм за 125 милиона долара, за който тя единствена носеше отговорност.

Във всичко това имаше нещо смущаващо неизбежно.

И как стана така, че само преди двадесет и четири часа всичко бе изглеждало съвсем наред? Тя стоеше върху кална могила с изглед към бедно селце и наблюдаваше Джени Кадин как се опитва да води една крава по каменистата пътека. Кравата обаче не помръдваше. И това продължи повече от час.