Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 187

— Не можем ли да вземем друга крава? — попита Уенди.

— Няма друга крава. Тук няма никакви крави. Тази трябваше да я докараме чак от Молдова — отговори някой.

— Не може да няма друга крава! Откъде си вземат млякото хората по тези места?

— Друга крава вече е на път! — изрече някой в слушалките на главата й, свързани с малкото уоки-токи, прикрепено за задната част на панталоните й. Участието й във филма на това ниво — да се държи като оберфюрер на целия екип — не беше сред обичайните роли на един президент на филмова компания. Но тя бе решила, че ако въобще има някакъв шанс този филм да стане, ще се наложи да се поизцапа малко. Налагаше се да бъде на предната линия, в окопите, заедно с войската.

Този инцидент с кравата за сетен път й припомни, че на снимачната площадка задължително има две основни групи хора — такива, които очакват проблемите и се подготвят за тях и които са винаги една крачка напред пред другите (и именно тези хора накрая успяват); както и онези, които просто вървят напред като коне с капаци, докато не се сблъскат с проблем, при което само свиват рамене и правят половинчати опити да се преборят с него.

Но ако приложеше същата класификация и за брака, вероятно трябваше да постави себе си във втората категория. Тази мисъл я накара да се свие на седалката на таксито. През последните няколко месеца тя просто бе вървяла напред, надявайки се, че всичко ще се нареди от само себе си (което и стана — поне за известно време, нали така?!), и едва когато проблемът избухна буквално в лицето й, тя си направи труда да се заеме с него. Може би трябваше да положи повече усилия по време на онези трансатлантически сесии с Шейн и доктор Винсънт. Но часовата разлика беше огромна — цели шест часа, и макар че тарифата на добрата психоаналитичка бе цели 500 долара, те не бяха нищо в сравнение със сумата, която се губеше на час на снимачната площадка. Приблизително 25 000 долара. Затова, когато хората й съобщаваха, че са готови да снимат, тя беше принудена да тръгне. Не можеше да им каже: „Хей, извинявайте, изчакайте ме още две минутки, докато успокоя болното его на скъпия си съпруг!“

И все пак бе направила усилие. Веднага след като се прибра вкъщи, което беше преди две седмици, в продължение на пет дена тя посещаваше спешните тричасови сесии с доктор Винсънт. Доктор Винсънт бе помолила да й осигурят статив и огромен бял тефтер — от вида, който сценаристите в телевизията използват, за да изградят сюжета на сериалите. Следователно не беше чудно, че доктор Винсънт се оказа бивша телевизионна сценаристка, която обаче осъзнала, че може да бъде много по-полезна на хората в Индустрията, помагайки им да си изградят по-добро Разбиране за Взаимоотношенията си и за Самите Себе си.

Отвори на първата страница на тефтера и написа огромна буква „Е“, която после огради със синия си дебел флумастер.