Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 182

— Да?

— Обажда се Роджър Помфрет от Комитета по наградите на филмовата академия. Поздравления! Филмът „Петнистото прасе“ получи шест номинации за „Оскар“!

— Много благодаря! — отговори грогясало тя и затвори.

Ужас! Напълно беше забравила! Та днес е денят, в който обявяват номинациите за „Оскарите“! И за да направят деня й още по-специален, бяха решили да й се обадят в пет сутринта!

Отпусна се назад на възглавниците. Как се чувстваше ли? Сложи ръце върху очите си и прошепна:

— Изобщо не ми пука! Глупости! Чиста ерес!

Седна в леглото и запали лампата. Само след няколко минути мобилният й ще започне да звъни. А от нея ще се изисква да бъде на седмото небе от радост. За какво точно — не беше много сигурна. Внезапно осъзна, че бе затворила телефона под носа на Роджър Помфрет, преди той да успее да й каже даже за какво точно са номинациите. Не че имаше кой знае какво значение.

Бзззз! Мобилният й телефон иззвъня от стола, където го беше захвърлила снощи към един през нощта. Налагаше се да го включи и да се прави на нормална. Стаята беше миниатюрна — около дванадесет квадратни метра, така че столът беше само на две крачки от нея. Опита се да го вземе, без да става от леглото си, но чаршафите бяха от онзи хлъзгав плат, толкова обичан от хотелите, така че тя падна на пода и си удари коляното.

Мамка му!

— Ало?

— Поздравления! — изрече Джени Кадин.

— На теб също! — каза Уенди, предполагайки, че Джени е била номинирана в раздел „Най-добра актриса“.

— Не е ли вълнуващо? Господи, толкова се вълнувам!

— Заслужаваш го! Свърши страхотна работа!

— Освен това беше само някаква си романтична комедия! — продължи Джени. — Обикновено дават номинациите за онези тежки…

„Джени — прииска й се на Уенди да каже, — няма ли просто да си затвориш устата? И без това надали ще спечелиш!“ Но на глас изрече:

— Наистина удивително! — Приседна на ръба на леглото и подпря глава. Бе спала не повече от час. От изтощение и стрес имаше чувството, че всеки момент ще повърне. — Отново приеми моите поздравления! — добави, опитвайки се да сложи край на разговора.

— Вкъщи ли си? Каза ли вече на Шейн?

— Не, намирам се в хотел „Мърсър“ — изрече колебливо Уенди и си даде сметка, че желанието й да сподели кошмарните новини с някого заглушава гласа на здравия разум, който й подсказваше да си затваря устата. Мамка му! Защо просто не излъга и не се престори, че всичко е нормално? — У дома има някакъв теч и…

— Много харесвам „Мърсър“ — отбеляза Джени. — Поздрави всички от мен. И отново приеми моите поздрави!

— Ти също!

Джени затвори, но телефонът на Уенди пак иззвъня. Беше режисьорът — очевидно и той е бил номиниран за „Най-добър филм“.

Последваха още няколко телефонни разговора и когато най-сетне си погледна часовника, видя, че е 05:45 часът.

Дали не е прекалено рано да се обажда на Шейн? Може би, но на нея изобщо не й пукаше. Ще го събуди. Нека и той пострада малко. Защо на него да му е позволено да спи, а на нея — не?! Освен това след трите часа, прекарани във въртене в леглото и агонизиращи мисли по повод положението, бе стигнала до извода, че най-добрият подход е да се преструва, че всичко около нея е нормално. И накрая може би наистина ще стане нормално. Защото, ако наистина беше нормално, първото нещо, което би направила, бе да се обади на Шейн, за да му съобщи добрите новини.