Читать «Петият етаж» онлайн - страница 91

— Какво искате, мистър Кели?

— Искам да направите нещо наистина значително, Тийн. Да ми помогнете да открия и останалата част от дневника. Да разбера защо вашият куратор държи под ключ първоизточниците. Да разгадая играта на Лорънс Рандолф.

— Той е истински негодник, да знаете!

Усмихнах се и пристъпих към нея. Бях се надявал да прояви желание, но не подозирах колко голямо може да бъде то.

— Знам всичко за дневника на Джосая — рече тя. — Всяка година правим вътрешна ревизия на материалите си. Това е част от системата „Омнибус“. Искате ли да видите?

— Не. Разкажете ми за дневника.

Тя отново заговори. После спря и ме дари с поглед, който би трябвало да изглежда хитър.

— Ще споменете ли името ми във вестника?

— Искате ли?

— Разбира се.

— Добре, обещавам. А сега да поговорим за дневника.

— Окей. Аз редовно участвам в годишните вътрешни ревизии. Те засягат всички щатни служители, включително мистър Рандолф. Правят се без тяхно съгласие и без да бъдат уведомени предварително.

Навлизайки в детайлите, очите й светнаха.

— Първите несъответствия открих преди три години. В архива на дружеството се съхраняват над сто хиляди документа. Над двайсет милиона страници. Сравнявайки ги със заглавията в каталозите на „Омнибус“, аз забелязах едно вписване на дневника на Джосая в каталога за „Чикагския пожар“. После открих второ вписване, озаглавено „Фрагменти от дневника“ в каталога „Разни“.

— Разни? — вдигнах вежди аз.

— Точно така. Направих си труда да издиря жената, която беше направила вписването в „Омнибус“. Хубаво момиче, което в момента завършва „Нортуестърн“.

— Къде е намерила тези „фрагменти“?

— Това е една доста любопитна история.

— Хайде, задоволете любопитството ми.

— Както вече споменах, тя е едно съвсем обикновено момиче от колеж, което се придържа към правилата. И в един прекрасен ден като днешния просто отива в кабинета на мистър Рандолф.

— Който има почивен ден.

— Точно така. Отваря чекмеджетата на бюрото му и започва да подрежда личните му документи.

— Нечувано!

— Почти. В едно от горните чекмеджета намира два ключа. Първият отваря най-долното чекмедже, а вторият — металната кутия, която се намира там.

— Фрагментите под точка „Разни“?

— Тя ми каза, че в кутията са се намирали именно те. Описала ги, заключила кутията и върнала ключовете на мястото им. След което направила съответната отметка в „Омнибус“.

— Това ли е всичко?

— А вие какво очаквахте?

— Какво точно е описано в тези фрагменти?

— Нямам представа.

— Не ги ли е чела?

— Целта на ревизията „Омнибус“ е попълването на каталозите, а не преценките. Момичето е отбелязало броя на страниците, придобило е общо впечатление, и толкоз.

— А несъответствията?

— Какво за тях?

— Защо никой не ги е проследил?

— Как да ги проследи?

— Ами например като попита Рандолф къде са фрагментите. Защо ги държи под ключ в бюрото си? С какво се различават от останалата част на дневника, която е известна на обществеността?