Читать «Петият етаж» онлайн - страница 43

— Ще ми кажеш ли как се сдоби с тази рецепта?

Тя хвърли малко лук в тигана, а няколко секунди по-късно и надениците.

— Човекът се казва Томи Тейта. Дребен мошеник, когото обвинихме в измами с пощенски записи. По неизвестни причини обичаше да разговаря с мен.

— Не се и съмнявам — промърморих аз.

Рейчъл си изми ръцете и отвори кутия с домати.

— Един ден ми пъхна някакво листче, докато го водехме на разпит при съдията. От известно време го обработвах за съдебно споразумение. Няколко години по-малка присъда срещу информация за Делука.

— И си смятала, че си струва, така ли?

Рейчъл изсипа целите домати в една тенджера и започна да ги мачка с дървена лъжица.

— Може би. Прочетох бележката в съдебната зала, на банката на защитата. И какво да видя? — Лъжицата й махна по посока на тигана.

— Рецептата на Томи за червен сос?

— Точно. Тейта получи петнайсет години, а аз — неговата рецепта. А сега нека й се насладим.

Отпих глътка бира, докато Рейчъл приготвяше соса. Малко сол и черен пипер. Риган, босилек, ситно настърган морков. На слаб огън.

— Това е всичко — обяви тя. — Сега ще го оставим да се сгъсти.

Извадих си още една бира от хладилника. Прехвърлихме се във всекидневната.

— Е, добре, Рейчъл.

— Много добре, Майкъл.

— Принуден съм да стигна до неприятното заключение, че не си дошла тук да правим секс. Освен ако не те понапия…

Рейчъл наклони бирата си в моя посока и леко намигна.

— Не бъди толкова сигурен.

— Наистина ли?

В гърлото ми се появи буца.

Рейчъл проговори, подбирайки думите си непринудено мило.

— Никол често говореше за теб. Всъщност непрекъснато. А после те видях на гроба й.

— Това едва ли е толкова важно.

— Всъщност наистина е важно. Не бях сигурна, когато се сблъскахме край езерото. Помислих си, че може да е забавно.

— А може би повече от забавно.

— Мислиш ли?

Приближих се към нея и я целунах. Не бях го планирал, което винаги бе по-добре. Тя затвори очи. Ръцете й останаха отпуснати край тялото. После бузата и погъделичка моята.

— Трябва да поговорим, Майкъл.

— Не сега.

Тя опря длани в гърдите ми и аз я пуснах. Взе бирата си и отпи една глътка.

— Не знам дали моментът е подходящ. Вчера ми звънна един приятел.

— Къде работи той?

— Във ФБР. Специален агент.

— Впечатлен съм.

— Недей да се впечатляваш. Един от неговите колеги работи често с кметството.

— Изхвърля боклука на кмета?

— Знаеш за каква работа става въпрос.

Помислих си за Фред Джейкъбс и „Ястребовото око“.

— По всичко личи, че много хора помагат на кмета да решава проблемите си.

Рейчъл скръсти ръце на гърдите си и заби поглед в безупречно поддържаните си нокти. Зачаках, обзет от мрачно предчувствие.

— От вчера насам ти също си част от тези проблеми.

— Как така?

— Приятелят ми твърди, че името ти се споменава в офиса на кмета.