Читать «Петият етаж» онлайн - страница 35

— Какво очакваш? — попита той и издуха дима в слушалката. — Знаеш как стават тези работи. Освен това обичаш да се мотаеш там.

— Така ли мислиш?

— О, да. Направо те сърби, Кели. Само че вече нямаш значка, с която да се почешеш.

— Благодаря, Фред. Това ще си го запиша. Но следващия път си дръж езика зад зъбите.

— Не се тревожи! — изръмжа Фред, очевидно ядосан от мисълта, че някой може да се усъмни в журналистическия му морал. Същият, за който само преди десет секунди беше признал, че е престъпил.

— Добре, Фред. Трябва ми малко повече информация.

— Знаех си аз!

— Няма да боли, обещавам ти. Някогашен репортер на „Сън-Таймс“, казва се Роулингс Смит. Познаваш ли го?

— Това има ли нещо общо с моя материал?

— Би могло да има.

Джейкъбс се замисли за миг. Явно се питаше как да се добере до сензационната новина без моя помощ.

— Той е в Джолиет. Работи във вестник, който се казва „Таймс“.

— Никога не съм го чувал.

— Не е точно като „Ню Йорк Таймс“. Няма никакъв рейтинг в Джолиет. А това не е хубаво.

Ново смукване от цигарата, последвано от хрипове в белите дробове.

— Как се е озовал там? — попитах.

— Не съм сигурен.

— Не си ли чул нещо?

— Чувам куп неща.

— Лоши?

— Ако са добри, хора като мен изобщо не ги чуват.

— Никакви подробности, така ли?

— Мислиш да се срещнеш със Смит?

— Още не съм сигурен.

— Попитай го сам. Аз не го познавам и не желая да се забърквам.

Реших, че това поведение е достойно. Поне за човек като Джейкъбс.

— Благодаря, Фред. Ще ти звънна, ако се добера до нещо.

Затворих, а после набрах „Справки“ и поисках указателя на Джолиет, щата Илиной. Оказа се, че в него няма абонат на име Роулингс Смит. Набрах номера на „Джолиет Таймс“. Сънлив женски глас отговори чак на петото позвъняване. Обясних, че репортер на име Смит ми е оставил визитната си картичка, за да ме интервюира. Жената ме информира, че въпросният репортер работи само през уикенда и ще бъде в редакцията след девет. Усмихнах се за втори път, станах от леглото и започнах да се обличам.

Джолиет се намира на около шейсет километра от Чикаго. Затворът беше единствената му забележителност. Нали помните Джолиет Джейк от „Блус Брадърс“? Той беше лежал в местния затвор „Стейтвил“, събрал под един покрив две хиляди от най-гадните обитатели на щата Илиной. Насочих колата покрай високите му стени и продължих напред. Редакцията на „Джолиет Таймс“ се намираше в центъра на града. В дъното на празния нюзрум имаше остъклена кабинка, а в нея се беше настанил старият криминален репортер, който ми трябваше.

— Викай ми Смити — рече той.

Съгласих се.

— Благодаря, че ми отделяте от времето си, Смити.

Бях му се обадил предварително с молба да си поговорим. Той не попита защо и аз не му казах. Сега беше тук и чакаше продължението.

— Нямаш проблем, мистър Кели. Какво мога да направя за теб?

Представих си го трийсет години по-млад. Кестенява коса, остри черти и сини очи, искрящи от интелигентност. Днес това отдавна го нямаше, погубено от алкохола и цигарите. Един живот, тотално разбит от новините и късите срокове.