Читать «Петият етаж» онлайн - страница 36

— Интересува ме една ваша статия.

— Цял живот съм бил репортер, синко. Написал съм много материали.

Смити изглеждаше леко разочарован, а аз се почувствах леко тъп. Репортерът издърпа най-долното чекмедже на бюрото си, извади кутийка „Бъд“ и напълни една водна чаша. Ентусиазмът му изобщо не намаля от факта, че в чашата имаше повече топла пяна, отколкото бира. Ръката му я наклони в моя посока, после я поднесе към устата. Половината от съдържанието й изчезна.

— През уикендите шефовете не обръщат внимание на тези неща и аз се възползвам — обясни Смити. — Искаш ли?

— Не, благодаря. Между другото, как се озовахте тук?

— Имаш предвид този рай?

— Сигурен съм, че си има и добри страни.

Той наля остатъка от бирата в чашата си и изчака пяната да спадне. Аз чаках заедно с него.

— Е, не е точно това, което човек си представя за завършек на кариерата си — поде Смити. — Бях на трийсет и две, по дяволите. Преди цели трийсет години!

Седна на ръба на стола и преметна крак върху крак. И двата кльощави. Обувката му увисна във въздуха и започна да отмерва някакъв ритъм, който звучеше в главата му.

— Трийсет и две… Собствена рубрика в „Сън-Таймс“, телефонни обаждания от Ню Йорк. От „Нюзуик“ ми бяха хвърлили око. Знаеш ли, че бях номиниран за „Пулицър“?

В очите му проблесна нещо като предизвикателство.

— Не, не знаех. Моите поздравления. — Казах тези думи с неутрален глас, за да поддържам разговора. Старецът не беше глупак и без съмнение разбираше, че изобщо не ме интересува неосъществения му „Пулицър“. Освен това знаеше, че съм длъжен да слушам, и продължи:

— От Първи общински съвет замириса на корупция. Съветникът се казваше Франк Реймънд.

— Чувал съм това име, но нищо повече — вметнах аз.

— Това беше преди твоето време — кимна репортерът. — Беше от старомодните фукльовци — лимузини, копринени костюми, пури и всичко останало. По онова време Първи общински съвет беше задръстен от евреи. Май е така и до днес.

Кимнах, но Смити не ми обърна внимание и продължи:

— Както и да е. Но този Франки си падаше по секса. За съжаление с малки момиченца.

— Чакай — вдигнах ръка аз. — Помня този случай.

— Така и очаквах — изкикоти се старият репортер.

— Някъде около 1975-а.

— Точно така. Дори успях да го щракна с едно дете. Разбира се, в онези години не използвахме снимките по начина, по който го правят днес.

— Обзалагам се, че е така.

— Хвърли едно око на изрезките. Материалът не слезе от първа страница в продължение на две седмици. Отначало бяха само сексуалните му предпочитания, но после той пропя и това доведе до разбиването на най-голямата верига за детска порнография в Средния запад. Ченгетата ме захранваха с информация през цялото време, защото аз бях този, който ги светна за Франки. И попаднах сред номинираните. По дяволите! След този материал беше приет нов закон за детската проституция.

Погледът на възрастния мъж се вдигна към рамото ми и продължи нагоре. Оставих го на спокойствие със спомените.

— Франки го заключиха за две години — промълви след кратката пауза той. — На лек режим, в един от онези затвори, дето приличат на кънтри клубове.