Читать «Един от нас» онлайн - страница 19

Майкъл Маршал Смит

И така, постепенно пазарът се пренасочил към мъчителните сънища. Те са нещо подобно на кошмарите, но обикновено не плашат хората толкова много и представляват сънища, които ви се явяват при стрес, умора или когато се измъчвате за нещо. Често се състоят от дребни, но трудни перипетии, през които сънуващият трябва да преминава безброй пъти, без наистина да разбира какво прави и непрекъснато се оказва принуден да започва отначало. След това, тъкмо когато започнеш да схващаш какво става, се плъзваш към нещо друго и целият цикъл започва отначало. Тези сънища обикновено започват веднага след заспиване и ти развалят цялата нощ или се явяват малко преди събуждане. И в двата случая ставаш от сън уморен и изтощен, и не си в състояние да започнеш трудовия ден, защото се чувстваш така, сякаш току-що си го свършил.

Мъчителните сънища са много по-чести от кошмарите и обикновено се появяват сред онази част от средния и висш ешелон на изпълнителски кадри, които се оказали и основният потребител на обработка на сънища. Онези, които притежавали технологията, променили посоката, пренаписали рекламните си брошури и започнали наистина да печелят сериозни пари.

Но имало един проблем.

Оказало се, че сънищата не могат да бъдат изтривани. Не ставало така, както те си мислели. В продължение на осемнадесет месеца постъпилите оплаквания в компанията ставали все повече и повече. Накрая разбрали какво става всъщност.

Когато изтривали съня, унищожавали само образите, видимата за вътрешното око на сънуващия част. Веществото на съня, което представлява безплътно качество и изглежда не можело да бъде изолирано, оставало.

Колкото повече сънища премахвал един клиент, толкова повече от това вещество оставало — невидимо, неунищожимо и с определено тегло. То се трупало някъде в стаята, в която било заличавано, и след трийсетина такива изтривания се стигало до положение, в което стаята ставала необитаема. Все едно да се разхождаш сред буря от подсъзнателни импулси, абсолютно безшумни, но и непоносими. След още няколко седмици сънищата толкова се сгъстявали и сраствали във въздуха, че дори ставало невъзможно да влезеш в стаята.

За нещастие, клиентите, които можели да си позволят предоставянето на сънища, били точно от хората, които били противници на идеята. След като компанията уредила, без да стига до съд, проблемите около няколко стаи, които били станали непроходими, започнала да мисли как да излезе от положените. Опитали, вместо да изтриват сънищата, да ги съхраняват в съответни „банки“. И това не проработило. Независимо колко добре били затваряни кутиите, някои от сънищата все пак успявали да „изтекат“ от хард дисковете.

Най-накрая се сетили. Сънищата не били употребявани. Може би, ако някой ги употреби…

Тогава опитали. Предавателят на клиента бил свързан с приемател, поставен близо до леглото на доброволец, и два мъчителни съня били успешно прехвърлени от съзнанието на единия към съзнанието на другия. Клиентът се събудил добре отпочинал и изпълнен със сили, готов за още един ден усилна работа в мината за пари. Доброволецът прекарал неприятна нощ, изпълнена с тъпи сънища, които той не си спомнял много-много, но пък получил пари за преживените неприятности.