Читать «Дневната война» онлайн - страница 446

— Сучеш думи като кхафит, за да отречеш това, което и ти знаеш, че е справедливо. Нима ще лишиш детето от възможността да опознае баща си?

Лийша се засмя рязко, хапещо. Аурата ѝ се изпълни с презрение и го заболя да види, че е насочено към него.

— Имаш над седемдесет деца, Ахман, и ги разменяш и търгуваш с тях като с каци пиво. Колко от тях познаваш наистина?

Джардир се поколеба и аурата на Лийша грейна победоносно. Усмихна му се подигравателно.

— Кажи ми имената на всяко от тях и ще те взема тук и сега.

Джардир скръцна със зъби и изпука с кокалчетата на ръката си, за да не я свие в юмрук.

Затова, значи, миришеше различно. Арлен изръмжа дълбоко, докато наблюдаваше Джардир и Лийша, а ушите му долавяха всяка дума. Наруга се наум. Отдавна щеше да го види, ако просто я беше познал, както всекиго другиго.

Трябваше да ми каже, помисли си. Никога нямаше да я доведа, ако знаех. Затова не ми каза. Ако се разчуе, всичко заминава в Ядрото.

Не за пръв път се запита на чия страна е онази жена.

— Не беше ли казал, че няма нищо между теб и Лийша Пейпър — каза Рена и рязко го изтръгна от самовглъбението.

Арлен ѝ хвърли поглед, а след това го върна към Лийша и Джардир. Напрегна се, когато Джардир я сграбчи за ръката.

— Не значи, че искам да я гледам как се натиска с онзи, дето хубавичко се постара да ме убие.

Рена изсумтя.

— Нищо в плана не ти пречи да го понагазиш, преди да приключиш.

— Точно това ще направя — каза Арлен и направи крачка напред. — Край на приказките, Джардир! Дойде часът да отговаряш за деянията си!

Джардир пусна ръката на Лийша.

— След това ще поговорим още.

— Само ако победиш, Ахман — отвърна Лийша.

Думите го нараниха дълбоко, но той прегърна чувството и го изтласка, като се обърна и закрачи към пар’чина в средата на платото. Слънцето още къпеше всичко, както и щеше да бъде, докато не се скрие изцяло зад хоризонта. Коронният му взор угасна, когато излезе изпод сянката на скалата.

Свидетелите се подредиха в полукръг, а зад гърбовете на двамата беше ръбът на платото. Предизвикателството беше простичко. Щяха да се бият в пръстена, докато един от тях не се предадеше или не паднеше от скалата. Разрешаваха им се само копия и шарусахк, така че и двамата вдигнаха, ръце, за да бъдат претърсени — синът на Джеф от Шанджат, а той самият от Гаред.

— Не се обиждай — рече великанът, докато го потупваше.

— В очите ми честта ти е безпределна, сине на Стив — отвърна Джардир.

Острият му слух долови думите на Шанджат до сина на Джеф.

— Трябва да благодариш за милостта, която ти показа господарят ми, пар’чин.

— А ти трябва да благодариш, задето не се сърдя на нечии кучета, задето хапят, когато ги насъска господарят им.

Шанджат се озъби сардонично.

— Шар’Дама Ка ще довърши започнатото, пар’чин. Нямаш надежда срещу него.