Читать «Дневната война» онлайн - страница 446
Питър В. Брет
— Сучеш думи като
Лийша се засмя рязко, хапещо. Аурата ѝ се изпълни с презрение и го заболя да види, че е насочено към него.
— Имаш над седемдесет деца, Ахман, и ги разменяш и търгуваш с тях като с каци пиво. Колко от тях познаваш наистина?
Джардир се поколеба и аурата на Лийша грейна победоносно. Усмихна му се подигравателно.
— Кажи ми имената на всяко от тях и ще те взема тук и сега.
Джардир скръцна със зъби и изпука с кокалчетата на ръката си, за да не я свие в юмрук.
Не за пръв път се запита на чия страна е онази жена.
— Не беше ли казал, че няма нищо между теб и Лийша Пейпър — каза Рена и рязко го изтръгна от самовглъбението.
Арлен ѝ хвърли поглед, а след това го върна към Лийша и Джардир. Напрегна се, когато Джардир я сграбчи за ръката.
— Не значи, че искам да я гледам как се натиска с онзи, дето хубавичко се постара да ме убие.
Рена изсумтя.
— Нищо в плана не ти пречи да го понагазиш, преди да приключиш.
— Точно това ще направя — каза Арлен и направи крачка напред. — Край на приказките, Джардир! Дойде часът да отговаряш за деянията си!
Джардир пусна ръката на Лийша.
— След това ще поговорим още.
— Само ако победиш, Ахман — отвърна Лийша.
Думите го нараниха дълбоко, но той прегърна чувството и го изтласка, като се обърна и закрачи към
Свидетелите се подредиха в полукръг, а зад гърбовете на двамата беше ръбът на платото. Предизвикателството беше простичко. Щяха да се бият в пръстена, докато един от тях не се предадеше или не паднеше от скалата. Разрешаваха им се само копия и
— Не се обиждай — рече великанът, докато го потупваше.
— В очите ми честта ти е безпределна, сине на Стив — отвърна Джардир.
Острият му слух долови думите на Шанджат до сина на Джеф.
— Трябва да благодариш за милостта, която ти показа господарят ми,
— А ти трябва да благодариш, задето не се сърдя на нечии кучета, задето хапят, когато ги насъска господарят им.
Шанджат се озъби сардонично.
— Шар’Дама Ка ще довърши започнатото,