Читать «Дневната война» онлайн - страница 448

— Ред — отвърна Джардир. — Единство. Направих Красия цяла, скоро ще последва и светът.

Пар’чинът поклати глава.

— Когато те няма, племената ти отново ще се заизтребват заради менци с вода. Последната ми задача е да се отърва от теб, преди да пренеса битката в самото Ядро.

Джардир се усмихна и подготви копието си.

— Какво на широката Ала те е убедило, че можеш да ме убиеш, пар’чин?

Пар’чинът отвърна на изражението и на движението му. Каквото и друго да бе, синът на Джеф бе шарум до самата си същина, а душата му бе помирена с всичко на Ала и бе готова за самотния път.

Ще ядем от трапезата на Еверам отново, приятелю, помисли си Джардир и се хвърли в нападение.

Атаката на Джардир бе бърза, по-бърза, отколкото Арлен би предположил, че е възможно, докато слънцето още грее. Но дори така Арлен бе по-бърз, а магията под повърхността на кожата му жужеше и му даваше сила и нечовешки рефлекси, с които врагът му никога не можеше да се сравнява. Парира и преля в ответен удар. Отначало щеше да пребие Джардир с дръжката на копието, за да го унижи, преди да приключи схватката.

Ала Джардир го изненада и завъртя собственото си копие с невероятна скорост. Отрази Арлен. Скоро не беше ясно кой атакува и кой се отбранява. И двамата настъпваха и отстъпваха, но разделяха ли се на повече от крачка-две, никой нямаше предимство. В очите на Джардир мъждукаше неохотен респект, а Арлен също разбра, че е бил арогантен.

Извлича сила от копието, осъзна Арлен.

— Биеш се дори по-добре, отколкото помня, пар’чин — похвали го Джардир и леко се поклони, макар аурата му да бе неразгадаема на ко̀сата светлина на залеза. — Отново те подцених.

Арлен се усмихна.

— Все това повтаряш.

— Този път е за последно. Няма повече да се въздържам.

И наистина: Първият воин свещеник на Красия премина в нападение и Арлен едва му смогваше. Бе по-бърз от красианеца, ала тактическият ум на Джардир беше абсолютно безподобен. Арлен успяваше да отклонява острието, но тъпият край и дръжката заваляха по тялото му, подпомогнати от неестествената сила на Джардир и ударните защити по оръжието.

Ала макар да не можеше да използва магията под кожата си на слънце, в тялото му тя действаше с пълна сила. Костите му бяха по-здрави от защитено стъкло, а мускулите и сухожилията му — от стоманени намотки. Нито един от ударите не му стори тежки поражения, а и така Арлен се лекуваше мигновено.

При все това не притежаваше никакво надмощие над противника, както очакваше. Всъщност в очите на всички свидетели той губеше убедително.

— Все още се надявам да се предадеш, пар’чин — каза Джардир. — Признай си престъплението и коленичи пред мен. Милостта ми е безпределна и още те искам до себе си в Шарак Ка.

— Не познаваш значението на милостта — отвърна Арлен. — Ако наистина те интересуваше Първата война, щеше да спреш с това безцелно парадиране. Не разбираш ли? Ние привличаме демоните. Не се боят от армии, а от други Умове и ще прииждат, докато не ни убият. А през цялото това време народите ни ще страдат.

— Затова трябва да обединя всичко сега.