Читать «Дневната война» онлайн - страница 354

— И на мен не ми харесва ти да се сражаваш без мен — каза Арлен. — Но си виждала графа в битка. Не мисли. Хралупата има нужда да ѝ помогне. Разчитам на теб да го върнеш жив.

Рена кимна.

— Ще. Кълна се в слънцето.

Арлен видя как магията откликва на естествената ѝ сила, вля се в нея и озари аурата ѝ. Никога не бе изглеждала толкова красива. Той я пое в обятията си.

— Обичам те, Рена Бейлс.

Тя му се усмихна и дори красотата ѝ отпреди малко беше засенчена.

— Обичам те, Арлен Бейлс.

Обърна се и отиде при останалите. След миг зазвуча тръба и те тръгнаха. Арлен се съсредоточи и извлече магия от едно от буретата, изучавайки състава му до най-малката частичка. Материалите бяха изненадващо прости и той бе сигурен, че ще успее да им върне целостта.

Застана с лице към вече почти празното Гробище. Лийша и останалите билкари бяха отишли да организират лазарет близо до сражението, а съпругите на Роджър бяха тръгнали с него, за да добавят силата си към атаката.

Всички ще умрат, ако не прецениш нещата както трябва, прозвуча гласът на баща му в главата на Арлен. Трябваше да ги оставиш в безопасност зад защитите.

Арлен стисна зъби. Този глас щеше ли някога да си отиде? Дори сега, след като беше видял как баща му намушква с копието си демон пред очите му, гласът на Джеф Бейлс не спираше да нашепва страхливост в главата му.

Ала гласът беше прав, че правилният момент щеше да е ключов. Арлен можеше да усети как войниците се готвят за нападението и знаеше, че трябва да изчака достатъчно, за да привлекат вниманието на мисловния демон, но не толкова, че да започнат битката наистина. От мрежата на големите си защити Умовете на демоните можеха да подемат унищожителна контраатака, ако усетеха, че загубите на търтеи стават твърде големи.

Време е да ме видят всички, помисли си, влезе в голямата защита и моментално се материализира зад събраните дървари и Дървени войници. Скочи във въздуха и продължи нагоре, неповлиян от гравитацията, докато не се издигна достатъчно, за да може да вижда и местните, и демоните. Оформи ярка светлина в небето, която стресна демоните и даде сигнал за нападението.

Тамос бе настоял той да го води. Аурата му подсказваше, че има нещо общо с жените на Роджър, но причината нямаше значение. Никакви думи нямаше да разубедят графа, така че Арлен не си направи труда.

От едната страна на графа галопираше капитан Гамон, а от другата — Гаред Кътър. Гаред никога не беше особено добър конник, но явно се беше обучавал допълнително при красианците, така че успя да се задържи на седлото, докато Лавина прегазваше ядрони, а магията в копитата му го опияняваше от мощ. Гаред също попиваше магията, като не спираше да сече с огромната си брадва. С един-единствен удар отсече главата на един полски демон, който щеше иначе да събори графа от коня му.

Наблизо Рена лесно поддържаше скоростта им с Клетва. Тя отказваше упорито да сложи седло, но Рена бе успяла да убеди кобилата поне за сбруи, за да не пада от нея и да добави някаква закрила за защитите по петнистата козина на кобилата.