Читать «Дневната война» онлайн - страница 335

— Бих могла, ако ме научиш как — отвърна тя.

Арлен поклати глава.

— Това не е, като да приемеш болката или да се научиш да мяташ демони през гръб. Отне ми години да усвоявам магия и да се храня с демонска плът, преди да се науча изобщо да се разпръсквам, и месеци оттогава, докато се науча да го правя по своя воля и да се събирам отново цял. А и това е, като да плуваш в толкова силно течение, че то да може да те отнесе като вейка.

Рена се начумери.

— Не ми се нрави как звучи.

Арлен вдигна рамене и се усмихна.

— Нито пък на мен. Но ще сторя нужното, за да защитя Хралупата. Искам да знам, че и ти ще го сториш. Дърварите са силни, но без мен ти оставаш най-силна сред тях. Без теб може да разбият редиците. Тази нощ няма да бягаш накъдето ти скимне. Имат нужда от теб.

— Да не мислиш, че не знам? — сопна се Рена. — Тия хора са толкова добри с мен. Не знаех, че може така. Ще умра, преди да ги предам.

Арлен докосна лицето ѝ.

— Това е жената, на която се обещах. Просто — и той я целуна — не забравяй да дишаш.

Тя го бутна с пръст в гърдите.

— А ти не забравяй, че мястото ти е тук — след което посочи паветата, — а не там долу, срещу всеки демон на света. Ако ни оставиш, слизам при теб и те извлачвам обратно за шишарките.

Стисна го здраво между краката, за да подчертае думите си. Арлен изскимтя, но и се засмя.

— Дума да няма — отвърна той с глас като на малко момиченце и Рена прихна.

По-лесно беше, отколкото очаквах, помисли си Арлен, когато Рена го пусна. Можеше да подуши бушуващите у нея емоции, подсилени от магията. През последната седмица се контролираше много по-добре, отколкото през цялото време, откакто беше вкусила магия за пръв път на пътя от Потока на Тибит преди месеци.

Майка му можеше да каже, че брачният живот ѝ се отразява добре, но сякаш имаше повече общо с това, че храненето с демонска плът никога не е било тайна от него. Той самият чувстваше облекчение, след като и от него падна бремето на тази лъжа. Отначало си беше мълчал от уважение, мислейки, че ще му каже и просто чака удобния момент. Но с изминаващите дни той осъзна, че не е това.

Превърна се в изпитание, за да види дали някога ще си признае, без той да я хване. Изпитание за преценката и любовта ѝ. Изпитание за това колко може да ѝ вярва. Рена цял живот бе правила лош избор. Ужким започваше наново, но ден след ден надграждаше над тази лъжа.

Едва сега, след като ѝ беше потърсил сметка и ѝ беше простил, той виждаше колко ненужно упорит е бил. Твърде горделив, за да даде помощ на някого, който се нуждаеше от него, докато докаже — какво? Миналото на Арлен също тънеше в недобри решения и никога не се бе колебал да си трае. Какво право имаше да я съди, задето прави същото?

— К’во? — попита го Рена и той се усети, че я е гледал през цялото това време.

— Нищо — рече, постави длан на бузата ѝ и я целуна дълго. — Мисля, че бракът ми се отразява добре.

Усмихна ѝ се и миризмата ѝ се изпълни с любов.

Отиде при Евин Кътър, Йон Сивия и двама Дървени войници, които се грижеха за конете. Наблизо крачеше Сянка и конете, дори този на Евин, се размърдаха нервно. Само Лавина, Здрачен танцьор и Клетва стояха неподвижни и наблюдаваха хрътката, както куче би наблюдавало котка. Дори нощен вълк не можеше да се мери с див мустанг.