Читать «Дневната война» онлайн - страница 334
Питър В. Брет
Тълпата избухна в дружен рев и надигна оръжията си.
— Няма да те предадем!
— Не ни мисли, още ще сечем дървесни демони, когато се върнеш!
Арлен вдигна юмрук и всички стихнаха, макар напрежението вече да се усещаше във въздуха.
— Имах честта да стоя редом с мнозина от вас ей тук, на това място, и да проливаме кръвта си и демонска гнилоч на тези павета. Изгубихме много добри хора, още мнозина останаха с рани завинаги. Но ги надвихме, смазахме ги и ги оставихме да изгорят, когато се надигна слънцето. — Завъртя глава към красианците. — В Красия имате обичай да превръщате подобни места в свята земя, а билите се там — в братя.
От тълпата се разнесе одобрително сумтене и мнозина закимаха, но никой не произнесе и дума. Всички чакаха следващите думи на Арлен.
— От повече от триста години чакаме да дойде Избавител и да ни спаси от демоните. И докато чакахме, забравихме, че всеки от нас е силен. Всеки от нас е достатъчно силен, за да не може никой да ни спре, когато сме заедно. Но Избавителите от миналото не са се справяли сами. Дали са своя дан, да. Но не биха имали шанс без хилядите… не, милионите хора като вас до себе си.
— Затова надигнете глави, вдигнете главата на този до себе си. Изпънете гръб и когато отмине Новолунието, околията на Хралупата ще е цяла и горда, а когато някой попита: „Кой е Избавителя?“, ще можете да му кажете честно: „Аз съм“.
Тълпата поде възгласа:
— Избавители! Избавители!
Красианците не се присъединиха към него, но затропаха с копията по щитовете си, наглед доволни от речта — внимателно замислена, за да не намеква, че Арлен е Избавителя, нито пък че Джардир не е. Сега не беше време за разделение.
Арлен остави енергията да се понесе по тълпата и да разсее страха им, а след това вдигна ръце, за да ги укроти.
— Не знам откъде ще започнат нападенията. Вероятно от външните части, но е трудно да се каже. Затова се събираме тук. Хралупата е центърът на мрежата и ще можем да се придвижваме бързо на помощ на нуждаещите се. Демоните скоро ще се надигнат, но Умовете им няма да се покажат, докато не се стъмни напълно. Засега острете оръжията си и слушайте командирите си. Бъдете готови за набези.
С тези думи той привърши речта си и скокна леко на земята, за да застане до Рена.
— Ще ловиш мисловни демони? — попита Рена.
— Доколкото мога — отвърна Арлен. — Същото, което казах на дърварите, важи и за теб, Рен. Не мога да пестя сили за довечера. Не те изоставям, защото си мисля, че не притежаваш нужното, но нощес ще трябва да прескачам бързо докъдето има нужда от мен. Може би по-бързо, отколкото можеш ти.
Думите прозвучаха неприятно в ума на Рена, както и споменът за предупреждението му, когато за пръв път напуснаха Потока на Тибит.
