Читать «Дневната война» онлайн - страница 333

Над събралата се тълпа падна мълчание, когато Арлен застана в центъра на сцената. Не бяха всички в околията — повечето вече бяха по постовете си, защитавайки работниците, които до последно укрепваха големите защити. Но всички предводители бяха тук и чакаха последни нареждания от Арлен.

Дърварите, опитни и неумолими, стояха мирно. Мнозина бяха от огромните мъже, които растяха в Хралупата, подобно на дъбове, но имаше и такива с черти, които подсказваха произход отдалеч. Имаше и стотици жени, повечето с панталони и елеци като този, който Уонда носеше под бронята си. Повечето носеха лъкове и галеха перата на стрелите в колчаните си като косите на любовник. Всички имаха превръзки на главите, изрисувани с мисловни защити.

Дървените войници седяха на мускулестите си жребци. По дългите им копия бяха прибавени специални ръкохватки, за да могат да се използват и в щурм на кон. От ремъците им висяха и по-къси копия за мушкане. Граф Тамос изглеждаше величествен в емайлираната си броня и се извисяваше над хората си на големия си боен кон. Бронята на животното беше от защитено стъкло върху плътно прилепнало към ребрата и корема му дърво.

Шарумите на Кавъл, отново въоръжени със своите копия и щитове, се бяха подредили в спретнат квадрат. Рена очакваше беди от тях, но те изглеждаха най-дисциплинирани от всички.

Малка групичка от билкарки, които си личаха по обсипаните си с джобове престилки, обграждаше Лийша от едната страна, а от другата — жонгльорите до Роджър и Хари. Дори пастир Хейс и следовниците му чакаха със затаен дъх какво ще каже Защитения.

— Добра работа свършихме този месец, за да се подготвим за демоните. — Дори без магия гласът на Арлен стигаше до най-отдалечените хора в множеството. Някои ръкопляскаха, други подвикваха радостно, но той изчака да млъкнат, преди да продължи. — Обаче няма да ви лъжа. Демоните знаят, че ставаме все по-силни, и ще се надигнат толкова, колкото никога не сте ги сънували, решени да ни погазят отново в калта. Още по-лошо, ще се сражават с ум — ще ни нападат, където сме най-слаби и където могат най-силно да ни уязвят. Всички вие — и той погледна многозначително към красианците — ще видите битка, каквато никога не сте. — После обходи цялата тълпа с поглед. — И не можете да разчитате на мен да ви спасявам.

Последва шокиран шепот и Арлен ги остави да го осмислят, преди да продължи.

— Можем да избиваме демони оттук до края на света, но когато Умовете им са живи, все едно се бием с дъжда. Довечера ще тръгна на лов за мисловни демони и няма винаги да имам време за малките схватки.

Гласът му пресипна — превърна се в Защитения, — а очите му проблеснаха.

— Но ако мога да разчитам изобщо, че някой на този свят може да се грижи за себе си, то това са хората от тази околия. Мога ли да разчитам на вас?