Читать «Дневната война» онлайн - страница 301

Танците утихнаха, а хората приковаха погледи нагоре, изумени. Аманвах и Сиквах наблюдаваха ококорени, докато една от ракетите се издигаше, и плеснаха удивени, когато експлодира в разноцветен дъжд.

— Добър момент да изразим почитанията си — каза Роджър и ги поведе към стълбите вляво от сцената, по-близо до мястото на Арлен и Рена. Съпругите му взеха и Кендъл със себе си.

— Разкажи ни повече за северняшките ви брачни обичаи — каза Аманвах на момичето.

— Ами, подаряваме подаръци, поздравяваме двойката… — рече колебливо Кендъл. — Но след онази песен… не знам кой какво повече може да подари.

— Трябва, щом е такава традицията — рече Сиквах.

Аманвах кимна.

— Така и ще сторим, така както видяхме да го правят другите.

Роджър не разбра какво имаше предвид Аманвах, но нямаше време и да го обмисля, защото тълпата се раздели на две пред тях.

Арлен се пресегна към него и го придърпа в прегръдка. Беше шокиращо. Откога Защитения прегръщаше хората?

— Това беше невероятно, Роджър. И преди съм чувал Песента на Новолунието, но никога така. Имаше…

— Сила — каза Роджър. — Силата да убие каменен демон на място. Ще имаш свирачите си магове, както ти обещах. — Обърна се и направи реверанс към Рена, усмихнат широко. — Подарък за специалния ви ден.

Рена се изчерви, когато Аманвах отиде при нея.

— Аз съм Аманвах, Първа съпруга на Роджър, син на Джесъм от племето на Хралупата. — Обърна се към останалите със себе си. — Това е моята сестра по брак, Сиквах, и ученичката на съпруга ми, Кендъл. — Девойките се поклониха, а Аманвах извади от торбичката си парче чисто бяла коприна.

— Кендъл ми каза, че сватбените подаръци са традиция сред народа ви. Така е и сред моя. — Вдигна плата. — Ти си дживах ка на пар’чина и трябва да си имаш було. Това е моето собствено, изтъкано от най-фина коприна, благословено в двореца на дама’тингите.

Рена мълчеше стъписано, докато Аманвах привързваше коприната към лицето ѝ, скри го от носа до брадичката. Накрая попита:

— Колко дълго да го нося?

Сиквах се засмя.

— Докато пар’чинът го премахне, за да те целуне.

Рена изсумтя.

— Ба, ще ми го сваля! — Обърна се към Арлен и надигна сама булото си, след което го целуна страстно. Аманвах, Сиквах и Кендъл се разсмяха и заръкопляскаха, а зад тях още хора нададоха одобрителни възгласи.

— Как беше? — попита Рена и се обърна към Аманвах. Булото отново падна пред лицето ѝ, но тя не понечи да го махне.

Аманвах се усмихна.

— Брачните ни традиции не са толкова различни. — Погледна Роджър. — Понякога ми е тъжно, че никога не сме имали истинско празненство.

Роджър видя тъгата в погледа ѝ. Всяка севернячка мечтаеше за сватбата си и красианките очевидно не бяха по-различни. Бе изтикал традициите на заден план, когато се ожени за тях на мига — и бе покосил мечтите им. Трябваше да им се реваншира.

— Не сте имали сватба?! — изуми се Рена. — Хайде с мен тогава!

Хвана Аманвах за ръката и се пресегна и към Сиквах и Кендъл, като ги завлече при танцуващите хора. Всички възкликнаха радостно и жонгльорите подеха нова песен.