Читать «Дневната война» онлайн - страница 299

— А сега всеобщият ни приятел е избрал своята прекрасна невяста. — Направи широк жест към булката. — Рена Бейлс!

Последва рев и стотици дървари пиха като един — самият Роджър изпи халбата на един дъх и я метна обратно на мъжа, от когото я беше взел, а той я вдигна като трофей.

— Виждам много нови лица на сцената — каза Роджър и се обърна към майсторите от Гилдията на жонгльорите и калфите им, — но ще изпълня една моя песен и се надявам да могат да ме следват. — Усмихна се на тълпата. — Може би ще им помагате с думите?

Извади цигулката си и започна Битката при Хралупата на дърваря. Хората моментално я познаха и отново подеха одобрителния рев, като толкова силно затропаха с крака, че сцената под Роджър се разтрепери. Кендъл стоеше отзад в десния край на сцената и той ѝ направи знак да се присъедини към него, като въртеше из пръсти лъка си, докато и тя не засвири.

Заедно подеха мелодията на песента, която бяха свирили хиляди пъти. Останалите жонгльори явно също я бяха научили, защото се присъединиха към водещата двойка лесно, като акомпанираха на мелодията, докато Роджър пееше. Бавеше темпото умишлено, за да позволи всеки куплет да се превърне в свой собствен малък свят, водейки хората през всички мъки и победи от онази нощ.

В песента имаше соло, но Кендъл продължи да свири дори когато другите спряха. Бе се усъвършенствала невероятно, откакто я беше слушал за последно, и дори зърна тънката ѝ усмивчица, когато очите им се срещнаха за секунда.

Ала той никога не отстъпваше от музикални предизвикателства и солото премина в дуел — всеки от двамата свиреше все по-сложни мелодии, а Кендъл не отстъпваше дотолкова, че Роджър се засмя силно и ѝ позволи да спечели, преди да продължат със следващия куплет от песента. Хората вдигнаха ръце и се развикаха радостно, когато музикантите най-сетне приключиха. Навсякъде из публиката хора бършеха сълзи.

В крайчеца на погледа му пробягнаха разноцветни петна. Обърна се — Аманвах и Сиквах приближаваха. Неговата дживах ка беше в копринени одежди в яркочервено и оранжево, а Сиквах — в синьо и зелено. Платът беше непрозрачен, но също толкова тънък и свободен, колкото можеше да се очаква от красианското облекло. Бяха се украсили със защитени бижута и носеха защитените си златни яки.

Изкачиха се на сцената, докато тълпата ги зяпаше. Кройката бе по-скромна от това, което носеха в постелята, но все пак показваше много повече от формите им, отколкото си позволяваше коя да е красианка, дори дама’тинга. Дори по северните стандарти облеклото им беше скандално.

Аманвах се поклони и подаде на Роджър подбрадника му.

— Благодаря ти, моя дживах ка — отвърна той, взе пособието и го прикрепи към долния край на цигулката си.

Обърна се към тълпата.

— Докато бях на път, научих нова песен. Трябваше да я преведа на тесиански и да направя някои други промени, но е за нещо, което е важно за всички нас, и мисля, че Защитената двойка ще иска да я чуе. — Кимна към Арлен. — Дано ти хареса.

Започнаха Песента на Новолунието. Нямаше колебание, а Аманвах и Сиквах се присъединиха към него веднага, когато трябваше. Със защитите за усилване на звука и фунията песента разтърси тълпата с мощта си.