Читать «Дневната война» онлайн - страница 300

Останалите музиканти също само слушаха — бояха се да се намесят. Хората от Хралупата мълчаха, окръглили очи.

Когато свършиха, пълна тишина последва изпълнението им. Роджър погледна към Арлен и вдигна вежда. Мъжът беше на повече от сто метра от него, но Роджър не се съмняваше, че вижда ясно изражението му. Арлен кимна и заръкопляска силно. Скоро цялото множество следваше примера му, викаше и тропаше с крака.

— А сега да млъкнем и да танцуваме! — подкани ги Роджър. Моментално поде танцова песен, а останалите музиканти почти си изтърваха инструментите в бързината да се присъединят.

Лийша можеше да предреди всеки в колоната. Тя беше господарката на Хралупата, а това бяха децата ѝ. Ако искаше просто да доближи младоженците направо, никой нямаше да я спре. Щяха да ѝ направят място с поклон още щом я видят.

Но Лийша не бързаше и можеше да си позволи да се позабави, за да избистри мислите си. Нервно мачкаше цветята, докато наблюдаваше Арлен и Рена. Младата жена се усмихваше широко, а благодарностите ѝ и погледът ѝ разкриваха единствено искрена радост.

Не знаеш нищичко за нея, повтаряше си отново и отново Лийша, но дори така беше наясно, че това е лъжа. Знаеше едно — Арлен я обичаше безрезервно. Ако и тя го обичаше така, нищо друго нямаше значение.

Но колоната се движеше много бързо и не след дълго беше неин ред.

Всички се сепнаха, дори Гаред — само Шаманвах остана спокойна.

— Господарката Лийша Пейпър, дъщеря на Ърни — прошепна на Рена и записа името в списъка си.

Лийша се усмихна и направи реверанс.

— Една булка трябва да си има венец, както подобава — каза тя и вдигна венчето, което бе оплела от цветята на Стела.

Рена я погледна и очите ѝ говореха много по-красноречиво от всякакви слова. Лъщяха от сълзи.

— Много е красиво. Благодаря.

Тя се наведе, а Лийша го постави на главата ѝ.

— Благословен да е бракът ви — каза Лийша и се обърна към Арлен.

Той отвори обятията си и тя се притисна в него, силно, но за кратко.

Надяваше се той да не забележи сълзите по ризата си. Показа се Уонда, повела натоварено муле. Лийша се извини и отиде при момичето.

— Взех всички от хубавите — каза Уонда.

— Благодаря — каза Лийша и подаде на едно от момченцата до себе си няколко гърмящи пръчки и клечка кибрит. Усмивката му почти глътна ушите и той изписка от радост, след което се отдалечи тичешком.

— Какво ще кажеш да ми намериш нещо за пиене?

— Разбира се — отвърна Уонда. — Чай? Вода?

Лийша поклати глава.

— Нещо, което да свали боята от верандата ми.

Роджър се смееше, докато съпругите му се въртяха насред рила, на който ги беше научил, коприната им се издуваше, а тълпата ахкаше и викаше възторжено. Имаше предостатъчно свирачи, затова в един момент завлякоха и Роджър, и Кендъл в танца, където всички пляскаха и се смееха заедно. Насред тълпата гърмяха фойерверки, метнигръмки, пукачици, огнесвирки, огнени кестенчета. Насред Гробището се освободи място, откъдето Лийша палеше ракети и летящи звезди високо в нощното небе.