Читать «Дневната война» онлайн - страница 297
Питър В. Брет
Стела забави ход и се обърна към тях, ала не спря.
— Не чухте ли? Избавителя се ожени!
Тя се обърна към тълпата и се скри сред нея.
И Роджър, и Уонда рязко обърнаха глави към Лийша. Виждаше се, че са затаили дъх и чакат реакцията ѝ.
— Уонда — каза тя, — бъди добро момиче и изтичай до колибата, за да вземеш празничните гърмящи пръчки. На връщане внимавай.
Уонда я гледа дълго време, след което свали лъка си и го окачи на рамото си, преди да се затича обратно.
— Добре ли си? — попита Роджър.
Лийша сви рамене.
— Направил е избора си, Роджър. Няма значение какво мисля и чувствам. Арлен Бейлс ни спаси, както и този град, и ако иска това, ако това му носи мир…
Роджър я погледна.
— Тогава си държим устите затворени и танцуваме.
Лийша се усмихна.
— Точно така.
Стела пак изтърча покрай тях и след минутка се върна с още цветя. Този път Лийша я спря, даде ѝ монета и си взе букет.
— Насам — каза Роджър, крачейки към групичката красианци, отделени от останалата част от навалицата: най-отпред — Аманвах и Сиквах, а край тях — неколцина
Аманвах ги видя и веднага отиде при съпруга си, на крачка зад нея и Сиквах.
— Здравей, съпруже. Явно сме се върнали на светъл ден за племето от Хралупата. Твърди се, че
— Много мило от твоя страна — рече Лийша.
Аманвах се поклони, но не свали поглед от Роджър.
— За нас е чест да наблюдаваме брачните ви празненства.
Роджър поклати глава.
— Брачните празненства не са за наблюдаване, Аманвах. Те са, за да се веселим.
Аманвах също поклати глава и дори Сиквах изглеждаше объркана.
— Това не е нашето племе…
— Ядрото да го вземе, не било вашето племе. Съпруги ли сте ми, или не?
Аманвах примигна неразбиращо.
— Разбира се, че сме…
— Тогава… — Роджър я пое в прегръдките си и ѝ се усмихна, когато носовете им се докоснаха през финото копринено було — отдайте ми уважението си, като мълчите и танцувате.
С тези думи той отведе и двете на широкото открито място насред Гробището. Хората се въртяха диво един край друг с отработено умение. Аманвах и Сиквах наблюдаваха предпазливо танците. Несъмнено нямаше подобни в Красия. Докосванията между неомъжени жени и неженени мъже противоречаха на евджахските повели, а дори случайното докосване на
— Погледнете ме — нареди Роджър и двете изпълниха. — Знам, че танцът изглежда сложен, но всъщност е много простичък. Гледайте ми краката. — Той оформи осмица с няколко ритмични стъпки. Продължи да изпълнява движението и ги подкани да опитат.
— Браво! — поздрави ги, когато успяха. — Сега пляскайте с ръце и тропайте с крака в ритъм с музиката. Точно така, схващате — каза Роджър и се придвижи така, че неговите стъпки да се пресекат с тези на Аманвах. — Когато се приближим както сега, се хвани за лакътя ми и ще използвам инерцията ти, за да те завъртя и да те върна обратно там, откъдето си отскочила. След това просто продължаваме.