Читать «Дневната война» онлайн - страница 297

Стела забави ход и се обърна към тях, ала не спря.

— Не чухте ли? Избавителя се ожени!

Тя се обърна към тълпата и се скри сред нея.

И Роджър, и Уонда рязко обърнаха глави към Лийша. Виждаше се, че са затаили дъх и чакат реакцията ѝ.

— Уонда — каза тя, — бъди добро момиче и изтичай до колибата, за да вземеш празничните гърмящи пръчки. На връщане внимавай.

Уонда я гледа дълго време, след което свали лъка си и го окачи на рамото си, преди да се затича обратно.

— Добре ли си? — попита Роджър.

Лийша сви рамене.

— Направил е избора си, Роджър. Няма значение какво мисля и чувствам. Арлен Бейлс ни спаси, както и този град, и ако иска това, ако това му носи мир…

Роджър я погледна.

— Тогава си държим устите затворени и танцуваме.

Лийша се усмихна.

— Точно така.

Стела пак изтърча покрай тях и след минутка се върна с още цветя. Този път Лийша я спря, даде ѝ монета и си взе букет.

— Насам — каза Роджър, крачейки към групичката красианци, отделени от останалата част от навалицата: най-отпред — Аманвах и Сиквах, а край тях — неколцина дал’шаруми. Роджър ускори ход и Лийша трябваше да вдигне полите си, за да не изостане.

Аманвах ги видя и веднага отиде при съпруга си, на крачка зад нея и Сиквах.

— Здравей, съпруже. Явно сме се върнали на светъл ден за племето от Хралупата. Твърди се, че пар’чинът и новата му дживах ка не са предупредили никого. Съплеменниците ти не са били подготвени и изразяват радостта си малко… хаотично. Изпратих Шаманвах да помогне на невястата, преди да я затрупат съвсем с дарове.

— Много мило от твоя страна — рече Лийша.

Аманвах се поклони, но не свали поглед от Роджър.

— За нас е чест да наблюдаваме брачните ви празненства.

Роджър поклати глава.

— Брачните празненства не са за наблюдаване, Аманвах. Те са, за да се веселим.

Аманвах също поклати глава и дори Сиквах изглеждаше объркана.

— Това не е нашето племе…

— Ядрото да го вземе, не било вашето племе. Съпруги ли сте ми, или не?

Аманвах примигна неразбиращо.

— Разбира се, че сме…

— Тогава… — Роджър я пое в прегръдките си и ѝ се усмихна, когато носовете им се докоснаха през финото копринено було — отдайте ми уважението си, като мълчите и танцувате.

С тези думи той отведе и двете на широкото открито място насред Гробището. Хората се въртяха диво един край друг с отработено умение. Аманвах и Сиквах наблюдаваха предпазливо танците. Несъмнено нямаше подобни в Красия. Докосванията между неомъжени жени и неженени мъже противоречаха на евджахските повели, а дори случайното докосване на дама’тинга, която не ти е съпруга, можеше да ти струва китката. С крайчеца на окото си Роджър забеляза спотайващия се наблизо Енкидо.

— Погледнете ме — нареди Роджър и двете изпълниха. — Знам, че танцът изглежда сложен, но всъщност е много простичък. Гледайте ми краката. — Той оформи осмица с няколко ритмични стъпки. Продължи да изпълнява движението и ги подкани да опитат.

— Браво! — поздрави ги, когато успяха. — Сега пляскайте с ръце и тропайте с крака в ритъм с музиката. Точно така, схващате — каза Роджър и се придвижи така, че неговите стъпки да се пресекат с тези на Аманвах. — Когато се приближим както сега, се хвани за лакътя ми и ще използвам инерцията ти, за да те завъртя и да те върна обратно там, откъдето си отскочила. След това просто продължаваме.