Читать «Дневната война» онлайн - страница 295

— Може да изпратя мъже да пазят масите, ако желаете — каза Шаманвах, когато видя, че Рена гледа към масата.

— Няма нужда — каза Арлен. — Тук никой нищо няма да открадне.

Шаманвах кимна.

— Както желаете.

Всичко това продължи дълго време, но Рена лека-полека се успокои, а до нея красианката вещо ръководеше всичко. Която и да беше тази Шаманвах, джих-ких на Как-Там-Му-Беше-Името, направо ѝ спасяваше живота.

Отнякъде се чу вик и групичка Дървени войници си проправиха път през пируващите с лъскавите си дървени щитове и брони. Рена долови напрежение у Арлен и дори у Шаманвах. Но след това войниците се разделиха на две колони и отвориха път за граф Тамос, елегантен донемайкъде в кадифе и коприна. Тежкият медальон на сана му висеше на врата, а на главата му блестеше златна диадема във формата на бръшлян — в центъра ѝ се виждаше отлята мисловна защита.

Графът се упъти право към булката и плавно се сниши на едно коляно в съвършено изпълнен благороднически поклон.

— Поздравления по случай щастливото събитие. — Той ѝ целуна ръка. — Моля, приемете този малък жест от жителите на Хралупата.

Той махна зад себе си и до него позадъхан дотича Артър. И той носеше пищни дрехи, но сякаш метнати набързо. Подаде на графа кутия от черно кадифе, а Тамос я отвори, докато се обръщаше към младоженците, и без да се изправя, я връчи на Рена.

Върху постелка от коприна бе разстлано колие от фино отлято и изковано злато, а в средата му — скъпоценни камъни, скупчени край смарагд с размерите на кучешко око. Рена още свикваше с цената на парите — нещо, от което не се нуждаеше особено в Потока на Тибит, — но можеше да разпознае съкровище, когато го видеше.

Пресегна се и докосна с върховете на пръстите си изкусно шлифованите камъни.

— Прекрасна е.

Артър отново плавно пристъпи напред и взе кутията от ръцете на Тамос. Графът вдигна колието високо.

— Ще изглежда по-красиво на врата ви — рече той по-силно.

Беше невероятен дар и струваше много повече от всички останали, взети заедно, но нещо у него ѝ се струваше престорено.

Хората от Хралупата ѝ подарявах свои лични, важни принадлежности. Тамос, с обсипаните с пръстени ръце, просто ѝ даваше пари. Интересуваше ли го изобщо, че се е омъжила, или всичко беше политика?

Рена потърка халката си с палец. Колието беше прекрасно, но тя имаше единственото украшение, от което се нуждаеше.

Усмихна се и повиши глас, подобно на графа.

— Благодаря ви, Ваше Височество. С удоволствие бих го носила довечера, но не мога да приема подобен дар, докато хората в Хралупата гладуват.

Шаманвах просъска, а усмивката на Тамос трепна — той обаче бързо се овладя, поклони се отново и сложи огърлицата на врата ѝ.

— Ваша е, така че може да правите с нея каквото пожелаете, госпожо Бейлс. Продайте я утре и ще напълните много празни стомаси.

Рена се усмихна и кимна, а тълпата отново възликува. Арлен я хвана за ръката и я стисна. Усещаше любовта му дори в този простичък жест.