Читать «Опасна близост» онлайн - страница 155

– Къде са?

– Зад скалите. – Момичето посочи оградена от високи скали полянка на петдесетина метра нагоре по планинския склон, където бяха седели с Джейсън.

– Намери Тайлър.

– Но...

– Довери ми се, Лия. Направи го.

Момиченцето хукна надолу по хълма, а Джо тръгна нагоре.

Нямаше намерение да загуби още едно дете.

***

Джо чу гласа му, преди да стигне до полянката:

– Къде е Лия?

– Няма да я изложа на опасност.

– Но момчето можеш да изложиш на опасност.

Тя направи още три крачки и видя Джейсън. Беше коленичил в снега и ръцете му бяха вдигнати на тила. Арън Дохърти стоеше зад него и държеше пистолет до главата му.

"Господи, не!"

Зрението ѝ се замъгли, но Джо преодоля страха си.

– Не викай – рече Дохърти. – Направиш ли го, ще го убия. Разбираш ли? Ще го убия.

– Няма да викам. Пусни Джейсън.

– Не! Къде е Лия?

– Казах ти. Няма да ѝ позволя да дойде тук. Ти не искаш да застреляш никого, Арън.

– Не ме познаваш.

Джо си спомни думите на агента от ФБР Ханс Виго. Дохърти трябваше да мисли, че контролира положението и тя го разбира, и му вярва. Майка му го беше оставяла много пъти при непознати, приятели и роднини, без той да знае кога ще се върне да го вземе. Беше я чакал часове до вратата. Беше чакал майка, която не се е интересувала от него, освен ако не е можела да го използва като свое предимство.

Джо не изпитваше съчувствие към човека, убил сестра ѝ, но разбираше какво говори агент Виго. Случилото се в миналото на Дохърти му беше въздействало и го беше превърнало в убиец. Трябваше да го забави и да даде време на Тайлър да дойде. И на всяка цена да опази Джейсън.

Дохърти можеше да я убие, когато застреля Трикси, но не го стори.

– Обичаш ме, нали? – обърна се тя към Дохърти, погледна Джейсън и видя страха, изписан на лицето му. "Не го гледай или няма да успееш."

Очите му се отвориха широко.

– Знаеш, че те обичам.

Джо поклати глава.

– Не си ми го казвал.

– Във всичките писма, които ти написах...

– Не съм ги получила.

– Лъжеш ме от самото начало. Защо да ти вярвам?

– Не лъжа. Не получих писмата ти. – Направи крачка напред. Трябваше да застане между него и Джейсън.

Дохърти тропна с крак.

– Но тя каза, че ти ги е изпратила.

– Ани ли?

Той залитна назад, сякаш му беше зашлевила плесница, и спусна ръката си с пистолета. Оръжието вече не беше насочено към главата на Джейсън.

Джо се приближи още.

– Говорила е с полицията. Разказала им е всичко. Писмата ти са били при нея. Дала ги е на ФБР.

– Не ти вярвам.

– Съжалявам, че те е предала, Арън. Всяка жена, която си обичал, те е наранила. Дори майка ти...

Той пристъпи напред и насочи пистолета към нея.

– Не говори за майка ми.

Дали не сгреши? Къде се бавеше Тайлър? Не смееше да се огледа от страх, че Дохърти ще заподозре нещо.

– Не искам да те нараня, Арън. Ти не си като Дъг Чапман. Съвсем различен си.

– Той беше зъл и жалък тип и обичаше насилието. – На лицето му се изписа отвращение. – Радвам се, че го убих.

– Ти ме предпази от него. Когато ни остави сами в кухнята, той... ме докосна.