Читать «Опасна близост» онлайн - страница 156

– Защо не ми каза?

– Чувствах се неудобно.

– Знаеш, че бих направил всичко за теб. – Поклати глава. – Но ти ме излъга.

– Не съм те излъгала...

– Излъга ме! Каза, че ме обичаш, а после ме заряза заради шерифа, моя враг. Ти разби сърцето ми, Джоана.

Тя примига и се опита да осмисли думите му. Агент Виго беше обяснил, че Дохърти страда от самозаблуди. Това означаваше ли, че чува гласове? И че вярва в неща, които не са истина?

"На външен вид изглежда нормален. Може да функционира в обществото, да работи и да води нормален разговор, – но вярва във фантазии. Заблудите му са реалистични."

Джо преглътна неспокойно и си го представи като малко момче, което нощ след нощ чака майка си да се върне у дома.

,Майката, която е убил."

– Арън, какво искаш от мен?

– Нима не знаеш?

Тя поклати глава и се помъчи да не гледа пистолета и Джейсън, а да се съсредоточи върху звуците наоколо. Наистина ли чу стъпки в кишата зад нея? Не смееше да погледне.

– Исках да споделя живота си с теб, Джоана. Дойдох тук да ти покажа колко много те обичам и че съм твоят герой. Романите ти ми показаха онова, което никога не съм имал. Исках го – заедно с теб. Но ти си лъжкиня.

– Ще дойда с теб. Тръгваме веднага.

– Не ти вярвам. Ти имаше възможност да кажеш на шерифа къде сме.

– Не съм...

– Всичко свърши, Джоана. И за двама ни.

– Пусни Джейсън. Не го карай да гледа.

– Ела тук.

Тя се приближи, протегна ръка и докосна рамото на момчето.

– Стани, Джейсън, и върви.

Забеляза нещо, положи усилия да не поглежда вляво и застана между Джейсън и пистолета.

– Хайде, Джейсън.

Дохърти кимна.

– Не искам да наранявам повече хора, Джоана. – Очите му бяха замъглени от чувства.

Джо не погледна да види дали Джейсън я е послушал, но го чу, че се спуска по склона, и изпита облекчение.

"Джейсън е спасен."

– Вярвам ти – промълви тя.

Разпери ръце да му покаже, че не се страхува, въпреки че беше ужасена. Опита се да го убеди, че му вярва, но всъщност искаше да се обърне и да побегне.

– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието.

***

Лия се втурна в палатката и Тайлър мигновено разбра, че нещо не е наред.

– Къде е Джейсън?

– Онзи човек го хвана. И Джо.

– Къде са? – Ако разсъждаваше като баща и влюбен, Тайлър можеше да погуби хората, които обичаше най-много на света. Трябваше да мисли като ченге, но не беше лесно.

– На полянката зад скалите.

– Знам пътека дотам. Ще отидем, без да ни види – рече Уайът.

Тайлър информира помощниците си какво е положението и последва брат си. Видя името "Тимъти Кенет Сътън" на надгробната плоча и тялото му се разтрепери от гняв.

За миг си представи подобна надгробна плоча с надпис Джейсън Андрю Макбрайд" и хукна нагоре.

"Идвам, Джейсън."

Уайът го водеше в противоположната посока. Тайлър го погледна озадачено и брат му прошепна: "Довери ми се".

Той продължи да върви след него и скоро видя Джейсън. Синът му беше коленичил на полянката долу. Джо беше разперила ръце и говореше на Дохърти, който бе насочил пистолет срещу Джейсън.

Тайлър извади оръжието си и изпита желание да пръсне черепа на копелето, стисна пръсти и зачака. Уайът му направи знак, че ще отиде на десетина метра от другата страна. Рамото му беше превързано, но той бавно и безшумно премина скалата, без Дохърти да го забележи.