Читать «Опасна близост» онлайн - страница 153
Алисън Бренан
Джоана не го искаше.
"Убий я."
Не искаше да убива никого.
"Жалко момченце."
Арън настръхна и стисна пистолета. Не беше лош човек. Някога Джоана го обичаше. И може би отново щеше да го обикне.
"Глупако, ти уби сестра ѝ."
"Трикси го заслужаваше."
"Джоана няма да го разбере."
Пък и ченгето. Шерифът.
"С обич, Тайлър."
Беше ли му изменила Джоана по много по-лош начин? Дали разби сърцето му, за да бъде с друг мъж? С шерифа?
В гърдите му се надигна гняв.
"Трябва да си поговорите откровено с нея."
В това имаше смисъл. Той си спомни мига, в който напусна хижата с Джоана и коварната ѝ сестра. Джоана и шерифът си размениха погледи. Гледаха се по онзи начин.
През цялото време тя си играеше с него. Използваше го. Защо? За да накара приятеля си да ревнува? Като Бриджит... и Ребека. Употребиха го и после го изхвърлиха заради следващия мъж, който се появи пред очите им.
Арън нямаше да позволи да го използват отново. Не беше боклук. Той беше важен, специален.
"Ти си моето специално момченце. Дръж се добре с приятелите ми и скоро ще се върна."
Арън винаги се държеше добре. Поне се опитваше. Но майка му яевинаги се връщаше скоро.
Джоана трябваше да осъзнае, че не може да го изхвърли като боклук. Той не беше жалък и безполезен, а специален.
Джоана щеше да разбере това, преди да я убие.
Трийсет и трета глава
Четири дни по-късно Джоана Маргарет Уебър, съименница на Джо, беше погребана във фамилния гроб в покрайнините на Лейквю. На надгробната плоча беше написано:
Трикси можеше да бъде погребана през пролетта. Държаха трупа ѝ в моргата на болницата. Земята беше замръзнала, но Джо не искаше да отлага погребението с два-три месеца. Нямаше да е честно към Лия.
Семейство Уебър живееха отдавна в Стогодишната долина, но тази зима щеше да бъде последната им в Монтана.
Карл затваряше хижата. Двамата е Портър смятаха да пътуват,
– Няма да се върна – каза той на Джо. – Но когато умра, искам да ме погребат тук.
Тя кимна и погледна опечалените, дошли за скромната церемония. Присъстваха почти всички, които живееха през цялата година в Долината, Уайът и неколцина приятели от Дилън, Енис и съседните селища.
Тайлър се приближи до Джо. Целуна я по челото, но не я погледна. Беше разтревожен и ядосан, че не успяха да заловят Арън Дохърти.
Агентите на ФБР го търсиха два дни с хеликоптера, но не го откриха. Местните полицаи намериха коли, които предположиха, че са откраднати, но нямаше следа от Дохърти. Разпространиха снимката му във всички мотели в района и полицията разшири кръга на издирването. Двама души от Айдахо фолс се обадиха, че са го видели. Намериха и откраднатата камионетка, която търсеха. Единият човек беше видял камионетката да се движи на юг по магистралата, извън Айдахо фолс. Далеч от Долината.
Джо не се чувстваше напълно в безопасност, но смяташе, че Дохърти е заминал завинаги. Нищо не го задържаше в Долината – приятели или семейство, а само насилието. Джейн Йоргенсън каза, че изглеждал потиснат и унил. Ханс Виго предположи, че е изпаднал в самоубийствена депресия. Мич Бианки предупреди Джо и Тайлър да се пазят, защото мислеше, че Дохърти не е изчезнал завинаги и отново ще се появи.
