Читать «Опасна близост» онлайн - страница 154

– Той ближе раните си, но ще се върне.

Преди два дни Мич и Ханс заминаха,

– Дългът ни зове – обясни Виго.

В хижата останаха двама федерални агенти и шестима помощник-шерифи охраняваха погребението на Трикси.

Арън Дохърти нямаше да се появи днес. А утре? На другия ден Джо и Лия щяха да се преместят да живеят при Тайлър и Джейсън. Тайлър не се беше прибирал вкъщи, откакто преди седмица дойде в Долината. И докато не хванеха Дохърти, не искаше да изпуска от поглед Джо и Лия.

Джо беше поласкана, но и малко притеснена. Да, Дохърти беше опасен и тя го искаше обратно в затвора, където да не може да нарани никого, но го бяха забелязали на сто и петдесет километра от тях. Това не доказваше ли, че си е свършил работата в Долината?

– Тайлър?

Той я погледна и безпокойството, изписано в очите му, се замени с обич. Изражението ѝ омекна. Прощаваше му за прекалената загриженост и безпокойство.

– Благодаря.

– За какво?

– Защото те има. – Тя се надигна на пръсти и го целуна. – Обичам те.

Тайлър я погали по гърба.

– Хубава церемония. Доколкото може да бъде хубаво едно погребение. Добре ли си?

– Да.

– А Лия?

Двамата погледнаха Джейсън и Лия, които седяха на едно паднало дърво и разговаряха. Джейсън беше изчистил снега от дървото. Истински джентълмен. Като баща си.

"Твоите деца."

Миналата седмица Джо нямаше деца и тъгуваше за сина си, а сега отговаряше за две хлапета.

Тайлър хвана ръката ѝ и я стисна.

– Всичко ще бъде наред, Джо.

– Разбира се.

– Ще отида да проверя хората си. Готова ли си да се върнеш в хижата?

– Когато и ти си готов.

– След десетина минути. – Той я целуна отново и тръгна надолу по склона.

Джо застана пред гроба на Трикси. "Обичана майка, сестра... "

– Обичам те, Трикси.

Тя погледна децата, които седяха встрани от групата опечалени. Лия я видя и ѝ махна. Джо отвърна и се качи малко по-нагоре по хълма. Преди четири години погреба там други двама души.

Кенет Ричард Сътън 20 септември 1968 – 5 февруари 2004 година

Съпруг, баща, приятел Липсваш ни.

Джо прокара пръсти по надгробната плоча.

– Сбогом, Кен – каза тя, обърна се към гроба на Тими, коленичи в кишата и докосна пръстта. – Тими, вечно ще бъдеш в сърцето ми.

Целуна пръстите си и ги допря до земята.

– Лельо Джо...

Лия дотича до нея. Беше задъхана и очите ѝ неспокойно се стрелкаха насам-натам.

– Какво има? – Тя се изправи и се огледа. Опечалените бяха край палатката, където поднасяха храна и напитки. – Къде е Джейсън?

– Отидохме да се разходим. Знам, че не трябваше да се отдалечаваме, но... Господин Дохърти го хвана.

Стомахът на Джо се сви и дъхът ѝ секна.

– Трябва да повикаме Тайлър. – Джо го потърси с поглед, но не го видя. Отвори уста да извика, но Лия я прекъсна:

– Недей, Джо. Той каза, че ще нарани Джейсън, ако не отидеш при него веднага. Има пистолет. Заповяда да те заведа и ме заплаши да не казвам на никого. Не искам Джейсън да умре.