Читать «Опасна близост» онлайн - страница 157

Джо се приближи до убиеца.

"Не, Джо, недей."

Тя сложи ръка на рамото на Джейсън.

– Стани, Джейсън, и върви – каза и застана между момчето и Дохърти. – Хайде, Джейсън.

Дохърти го пусна и минута по-късно Джейсън се скри зад скалата.

Тайлър не чу думите на Дохърти, но Джо промълви:

– Вярвам ти.

– Затова трябва да те убия и да възстановя равновесието – заяви Дохърти и вдигна пистолета.

Джо беше само на пет крачки и отстъпи назад.

– Арън, не искаш ли...

– Само така ще намеря покой, Джоана. Съжалявам.

Тайлър не знаеше къде точно е Уайът, но Дохърти щеше да застреля Джо.

Арън видя движението, но, изглежда, му беше безразлично. Джо отвори уста и извика.

Това изненада Дохърти. Той погледна към Тайлър и насочи пистолета към него.

Тайлър скочи от скалата и се хвърли върху него, преди да успее да стреля. Дохърти падна на земята и изсумтя, но не изпусна оръжието. Шерифът се опита да хване ръката му и да избие пистолета, но Дохърти се съпротивляваше като обезумял.

Уайът дойде на полянката и дръпна настрана Джо.

Тайлър продължи да се бие с убиеца. Дохърти грабна камък и го удари по главата. Макар и зашеметен, Тайлър го държеше здраво. Престъпникът го удари отново. Уайът се намеси и се опита да отнеме оръжието от Дохърти, който беше сложил пръст на спусъка.

Те се боричкаха в мокрия сняг. Студеният въздух прониза белите дробове на Тайлър, докато се мъчеше да си поеме дъх. Заби юмрук в корема на Дохърти, но скиорското яке омекоти удара.

Убиецът го ритна с коляно и премести пистолета между двамата.

Джо наблюдаваше повторение на сцената, случила се преди четири години. Все едно се намираше в топлата им кухня в Плейсървил, а не на смразяващия планински въздух.

Разнесе се изстрел.

– Тайлър! – изкрещя тя. – Не!

Дохърти отмести Тайлър от себе си и се втренчи в очите му.

Тайлър извади пистолета от кобура си и изстреля три куршума в гърдите му.

Дохърти пусна оръжието, залитна назад, раздвижи безмълвно устни и се строполи в снега.

Уайът се хвърли да вземе пистолета на Дохърти, а Джо се втурна към Тайлър.

– Не, Тайлър, моля те, не умирай.

Той поклати глава.

– Няма да умра.

Опитваше се да си поеме дъх. Джо видя обгорилата дупка в якето му, където беше проникнал куршумът, и разкъса плата.

– Уайът, доведи помощ. Извикай Наш или медицинския хеликоптер!

– Мълчи – рече Тайлър. – Нищо ми няма.

– Не мога да загубя и теб. Обичам те, Тайлър! Дръж се!

Тя разкъса и ризата му и потърси рана, но не я намери.

– Нося бронежилетка – каза той, притисна я до себе си и преглътна с усилие. – Въздушната струя на изстрела ме повали.

Джо се разплака:

– Помислих, че...

– Знам. – Той целуна косите ѝ.

– Татко?

– Ела, Джейсън – извика Джо.

Момчето се приближи и се поколеба, а после коленичи и прегърна баща си и Джо.

– Добре ли си?

– Всички сме добре.

Джо помилва лицето на Джейсън.

– Обичам те, хлапе.

Той кимна. Очите му се насълзиха.