Читать «Опасна близост» онлайн - страница 152

– Къде те заведе Дохърти? – попита той.

– В северната страна на "Лима". Каза, че няма да ме нарани, ако не се опитам да го измамя. Трябвало да намери откъде да открадне кола и не искал да използва Северния или Южния път. Знам стария път за извозване на дървени трупи, който минава през планината на север, покрай денонощния магазин...

– Знам къде е – прекъсна я Тайлър. – И после?

– Заповяда да не се обръщам и да се върна вкъщи при съпруга си. И аз го направих.

– В колко часа тръгна?

– В осем. Мъглата ниско над земята беше гъста, но се разсея, когато потеглихме нагоре по склона. Не карах бързо и той сякаш нямаше нищо против. Заредих бензин и го оставих в един часа. Върнах се много по-бързо.

– Спомена ли къде отива? Или какво смята да прави?

– Не каза нищо. Попитах го как е името му, но той не отговори.

– Видя ли каква кола открадна?

– Оглеждаше две. Черен форд с предно и задно предаване и стар тъмнозелен шевролет. Не познавам добре шевролетите. Татко винаги имаше фордове.

Тайлър записа информацията и даде листа на Гросман:

– Провери дали пред магазина е открадната кола, вземи името на собственика и регистрационния номер и незабавно започни издирване.

– Ясно – отвърна Гросман и излезе.

– Спомняш ли си нещо друго?

Джейн поклати глава:

– Съжалявам.

Джо я потупа по коляното:

– Всичко е наред, Джейн. Ти нямаш никаква вина.

– Исках да се върна у дома и да видя как е Боб.

– Знам.

– Ще оставя Били и Ал тук до утре сутринта, за да се уверя, че сте в безопасност. Наш трябва да пристигне скоро.

– Благодаря, шерифе.

Излязоха от къщата и Тайлър удари с юмрук по верандата.

– Не мога да повярвам, че Дохърти се измъкна.

– Все някой ще го забележи – рече Джо.

Мич кимна.

– Всяко ченге в радиус от сто и петдесет километра го търси. Предполагам, че до двайсет и четири часа ще бъде задържан.

Оказа се обаче, че Бианки греши.

***

Арън научи много от Дъг Чапман. Да подкарва кола без ключове. Бързо да сменя откраднатите коли и да дава на полицията по-малък шанс да го проследи. И беше открил начин да се крие от охранителните камери.

Върна се в Покатело и се замисли какво да направи. В камионетката, която открадна, намери портфейл с осемдесет и няколко долара и плати в брой за евтин мотел. Приличаше толкова много на другите, където бяха нощували с Дъг, че не можеше да ги различи.

Лос Анджелис. Десет милиона души в окръга. Арън живя там повече от едно десетилетие и можеше да изчезне, да започне нов живот и да бъде свободен.

Само че нямаше желание да го стори.

Той се загледа в пистолета. Лесно можеше да се самоубие. Не беше достоен за никого, нито за майка си, леля си или баба си и дядо си. Баща му не идваше да го види, докато живееше с родителите му. Защо никой не го искаше? Защо майка му не позволи да остане при никого? Или може би всички искаха да се отърват от него.

Ненавиждаше се. Бриджит го обичаше, но после го разлюби. Ребека го обичаше, а сетне го намрази. Джоана също. Загуби ги всичките.

"Не си загубил Джоана. Тя все още е жива."