Читать «Опасна близост» онлайн - страница 151

Блекстоун повтори предупреждението:

– Ние сме от ФБР. Обграден си. Незабавно спри. Моторната шейна намали скоростта и спря.

– Свали каската и сложи ръцете си на главата. Човекът се подчини. На гърба му се разпиляха руси коси.

– Това е Джейн Йоргенсън! – извика Тайлър. – Не стреляйте! Това е Джейн Йоргенсън.

Трийсет и втора глава

Джейн прие предложената ѝ от Джо чаша горещо кафе и отпи.

Седяха във всекидневната в дома на семейство Йоргенсън. Всички федерални агенти с изключение на Блекстоун и Мич Бианки бяха навън и се ослушваха дали Дохърти ще се върне, но докато слушаше историята на Джейн, Тайлър реши, че това е малко вероятно.

Тя се обърна към съпруга си, който се беше излегнал до нея. Главата му беше превързана. На бинта на тила му имаше малко кръв. Според Джейн Дохърти го ударил с ръкохватката на пистолета си.

– Сигурен ли си, че си добре? – попита тя за пети път.

Боб кимна. Все още беше зашеметен и имаше сериозна контузия. Сам и Питър Наш се бяха върнали в хижата и щяха да дойдат в ранчото на Йоргенсън да се погрижат за Боб и да унищожат труповете на овцете.

– Разкажи ни какво се случи. Моля те – добави Тайлър, след като Джо го погледна намръщено.

Беше бесен, че Дохърти се е изплъзнал и едва не бе убил още един невинен човек.

Джейн си пое дълбоко дъх:

– Снощи не чухме нищо. Горките овце...

Джо хвана ръката ѝ и я стисна:

– Оборът е на север от къщата, а вятърът духаше от юг. Нямало е как да ги чуете. Дори да сте ги чули и излезли, той можеше да убие и вас.

Джейн кимна.

– Отидох рано да нахраня овцете и видях гол мъж в обора. И много кръв. – Тя преглътна и наведе глава. – Той също се изненада, като ме видя. Имаше пистолет. Помислих, че ще ме убие. – Гласът ѝ потрепери.

– Съжалявам, че не можах да те защитя – тъжно се обади Боб.

– Недей, Боб – побърза да каже Джейн. – Мъжът не ме нарани, но ме хвана и ме накара да се върна в къщата. Боб излезе от кухнята и човекът гр удари по главата, преди да успея да го предупредя.

Тя въздъхна и се замисли.

– Какво стана после? – напомни ѝ Тайлър.

– Каза, че се нуждаел от дрехи. Заведох го в спалнята ни. Заповяда ми да седна на стола и да не мърдам или ще ме застреля. Повярвах му. Облече се, без да ме поглежда, макар че когато се засуетих, насочи оръжието срещу мен и ми нареди да не мърдам.

– И след това?

– Рече да се облека и че трябвало да намери път, водещ извън Долината, Имал няколко идеи, но се нуждаел от помощта ми. Спомних си, че преди два дни Наш ни се обади и ни съобщи за избягали затворници. Тогава ми хрумна, че мъжът е един от тях. Повлече ме надолу по стълбите. Боб лежеше в антрето между кухнята и всекидневната, но човекът изобщо не го погледна. Нямах представа дали не си мъртъв, Боб. Много бях уплашена...

Той я прегърна и я задържа в обятията си.

– Нищо ми няма. Слава Богу, че ти си жива! Не знам какво щях да правя, ако те беше наранил.

Тайлър разбираше, че положението е деликатно и Джейн преживява психически стрес, но денят бързо преваляше. Вече беше четири следобед и слънцето залязваше. Още един час и хеликоптерът нямаше да може да продължи издирването.