Читать «Опасна близост» онлайн - страница 15

– Всички имат ски.

– Да. Разстоянието е двайсет и пет километра. Зависи от времето. Ако се проясни, ще стигнат за няколко часа.

– Свързах се с Уайът – обади се Бони.

Тайлър се приближи до радиостанцията.

– Уайът, Тайлър е.

– Пак ли ме проверяваш?

Тайлър съобщи на Уайът информацията за пътищата и преспите по пътеките, с която разполагаха.

– Прегледах картите и съм ти набелязал маршрут за утре.

– Аз също – отговори Уайът. Гласът му звучеше много отдалеч. – Отиваме в хижа "Лосова глава".

Тайлър се напрегна.

– Това е и моето предложение.

– Добре. Няма да се налага да оспорвам заповедите ти.

През двайсетте месеца, докато живееха в един и същи щат и се опитваха да подновят взаимоотношенията си, двамата приличаха на лосове, които си блъскат главите. Тайлър не знаеше как се стигна дотам. Когато бяха деца, те бяха приятели, въпреки че се виждаха само по няколко седмици в годината. И после... нищо.

– Как са момчетата?

– С висок дух. Накарах ги да работят. Ще изключа радиостанцията, за да пестя батериите, но на разсъмване ще се свържа с теб, преди да тръгнем. Ще вървим най-малко шест-седем часа, освен ако...

– Защо толкова дълго? Не би трябвало да ви отнеме повече от четири часа.

Бони вдигна телефона с първото позвъняване и направи знак на Тайлър.

– Шерифе – прошепна, – обажда се някакъв мъж. Не иска да каже името си и настоява да говори с шерифа.

Тайлър се намръщи. Вероятно беше някой луд, а в момента не искаше да отвлича вниманието си. Той вдигна пръст.

– Уайът, какво не е наред?

– Бен Уорд си счупи крака си. Сложих му временна шина и направих шейна да го теглим, но ще ни трябва време. Ще се обадя на Джо, ще я помоля да ни пресрещне и да качи Бен на моторна шейна.

– Ами ранчото на Уъртингтън?

– По-близо е, но не мога да закарам Бен там. Твърде стръмно и скалисто е. – Уайът се прокашля. – Налага се да се довериш, Тайлър.

Тайлър прокара ръка по лицето си. Доверие. "Доверието трябва да е взимно" – помисли си, но не каза нищо.

– Имам ти доверие, Уайът. Позволих ти да вземеш сина ми.

Само че Джейсън предпочиташе да играе видеоигри, отколкото да броди в дивата пустош. Донякъде все по-усамотеният му начин на живот, след като майка му почина, го накара да отиде сред природата. Тайлър искаше синът му да има семейство, а Уайът беше единственият им роднина. Но докато Тайлър и Уайът се оживяваха в суровите условия сред природата, Джейсън беше хлапе, израснало в Сан Диего и Далас и не познаваше природата.

– Ще се обадя точно в седем – добави Уайът.

– Ще бъда тук.

Тайлър изключи предавателя. Не разбираше защо реши да дойде тук и да създаде семейство. В Монтана той не само беше чужд човек, но и не се чувстваше близък с брат си. Защо се изненадваше? За последен път се бяха видели на погребението на баща им преди осем години, след други осем години, през които рядко бяха поддържали връзка. Тогава Тайлър се грижеше за малкото си дете, а Уайът правеше един Бог знае какво. Ясно беше обаче, че взаимоотношенията им не са същите, както когато бяха деца.

– Шерифе? Човекът на телефона.