Читать «Опасна близост» онлайн - страница 17

Връзката прекъсна Тайлър погледна телефона и се намръщи, а после описа жената на Бони.

– Познаваш ли я?

Тя поклати глава.

– Не мога да кажа. Мога да изброя десетина красиви жени под четирийсет години с кестеняви коси и кафяви очи.

Джо имаше светлокестенява коса и кафяви очи. Той отхвърли мисълта, въпреки че инстинктите му започнаха да го предупреждават.

– Снимката на коя от тях биха публикували в списание?

За Джо имаше статия в списание преди две години. Тайлър беше виждал поставените в рамка страници в хижата на дядо ѝ.

"По дяволите, как беше облечена на снимката?"

Не можеше да си спомни. Но фотографията беше правена навън, на верандата на хижата на дядо ѝ.

– Не знам. Какво списание? За ранчо? Ваканционна брошура?

– Мислиш ли, че ще можеш да отидеш в библиотеката и да видиш какво ще намериш?

Не, не беше Джо. Защо някакъв психопат от "Куентин" ще я търси?

– Затворена е, но съм убедена, че Сали ще ми отвори. Може да вляза чак утре.

– Направи го веднага, щом можеш. Благодаря ти. Не мога да сторя нищо, докато не разбера коя е мишената на убийците. Ако изобщо са тук. Ако са успели да пристигнат преди бурята.

Имаше много "ако", а в момента Тайлър трябваше да върши далеч по-важни неща. И все пак...

"Мислиш само за Джо. Знаеш ли колко много други жени в района имат светлокестеняви коси?"

– Разбери откъде се обади мъжът, а след това се свържи с хижата.

Беше му нужна повече информация, но още по-силно искаше да говори с Джо и да се увери, че всичко е наред.

Въпреки желанието си да ѝ се обади, не го направи. След последния им разговор...

– Не искаш ли ти да им позвъниш?

Бони не беше глупава. Знаеше, че той отбягва Джо.

– Ще говоря с тях, но първо трябва да проверя нещо, което непознатият каза.

Тайлър излезе от командния център и отиде в кабинета си. Разбира се, че беше чул за земетресението в Калифорния, но "Сан Куентин" се намираше на хиляда и петстотин километра и не смяташе, че бегълците от затвора са стигнали до Долината.

Имената им обаче му бяха познати.

Той прерови записките си и измъкна една от Федералното бюро за разследване. Избягалите затворници бяха дванайсет. Всички освен трима бяха убити или заловени.

Дъглас Реймън Чапман, трийсет и седем годишен, стар познайник на полицията. Осъден преди шест години за три убийства. Съпругата, приятелката и шефът му бяха убити в една и съща седмица. Чапман имаше дълъг списък с прояви на насилие – сбивания в барове, три ареста и шест месеца затвор за нападение. Един ден обаче, изглежда, беше превъртял. Чапман беше инженер от град Санта Клара и бе ударил шефа си с гаечен ключ, а после беше изхвърлил изпадналия в безсъзнание човек в басейна на завод за преработка на отпадъци. Мъжът се беше удавил и трупът почти се беше разложил, когато го бяха открили.