Читать «Опасна близост» онлайн - страница 13

Той стана и отиде при Гросман, който правеше кафе.

– Наш кога каза, че ще разчисти пътя?

– Почистват го веднъж седмично от Монида до Лейквю, ако денят е ясен. Не могат да го сторят, докато виелицата не утихне.

Тайлър прокара пръсти през късо подстриганата си, черна коса. Изпита чувство на безсилие за пръв път, откакто бурята връхлетя следобед.

– Още не мога да свикна с времето тук – отбеляза той, сякаш това щеше да прогони безпокойството му. Можеше да вали сняг дни наред и после изведнъж небето да стане синьо, температурата да се повиши до плюс десет градуса и слънцето да превърне снега в киша.

– Бойскаутите са се срещнали в Лейквю и после са отишли със ски някъде край езерото Ъпър Ред Рок в някаква изоставена ферма – продължи той. – Проверка за тридневно оцеляване в зимни условия. Ще получат значки. Трябваше да се върнат утре, но времето се развали и остават там. – Съзнаваше, че казва очевидното, но думите го поуспокоиха. Помогнаха му да се съсредоточи. Уайът знаеше какво прави и щеше да пази момчетата, докато бурята преминеше. Имаха храна, вода и подслон.

"Джейсън е в добри ръце."

Мисълта обаче не го утеши.

– Северният път е затворен от три месеца – отбеляза Бони. – И няма начин да използваме моторните шейни в резервата, не само защото е защитена територия, но и е много блатисто. Въпреки че е замръзнало, сигурно има места с дълбока, незаледена вода. Но щом бурята премине, може да заобиколим с шейните падналата лавина на Южния път, да закараме припаси и лекар и да отидем във фермата или да се срещнем с Уайът някъде по средата на пътя.

– Дотогава следите на шейните ще бъдат заличени – рече Гросман. – Там има ограда. В зависимост от това къде са, ще трябва да минем по другия път, през прохода Ред Рок.

– Виелицата продължава – каза Тайлър. Усещаше всяка една от четирийсетте си години. – От Националната метеорологична служба съобщиха, че ще вилнее още два дни.

Теренът беше планински, предназначен за ски, лов и риболов. През най-красивите места в Америка лъкатушеха асфалтирани пътища и пътеки. Хората в Долината нямаше да бъдат изолирани дълго и бяха свикнали с капризите на времето през зимата. Обаче някой винаги изпадаше в беда. Миналата година – първата зима на Тайлър в Долината – един човек караше с бясна скорост моторната си шейна и се блъсна в ограда, затрупана от снега, когато неочаквано беше излязъл от пътеката. Нарани се и си счупи крака, не можеше да помръдне. Намериха го едва след два дни. Единственият начин да го измъкнат беше с моторна шейна.

Операцията беше паметна не само със спасяването на живота на Кайл Уъртингтън. Сега обаче Тайлър не можеше да си позволи да мисли за Джо. Тя беше закалена в много зими и можеше да се грижи за себе си. Той я прогони от съзнанието си и се загледа в картата, в мястото на северната страна на езерото Ъпър Ред Рок, където беше лагерът на Уайът, Джейсън и момчетата.