Читать «Опасна близост» онлайн - страница 16

– Шерифе? Човекът на телефона.

Тайлър взе слушалката по-скоро за да не мисли за Уайът и Джейсън. Щом бурята утихнеше, щеше да отиде в хижа "Лосова глава" и да намери сина си.

– Шериф Макбрайд.

Последва дълго мълчание. Тайлър помисли, че връзката е прекъснала.

– Шерифе, В града ви има двама убийци.

– Убийци?

– Бегълци от "Сан Куентин".

– Кой се обажда?

Мъжът се закашля мъчително. Когато отново заговори, беше задъхан и не отвърна на въпроса.

– Не ми е ясно точно къде отиват, но знам, че е някъде близо до Дилън и търсят някаква жена.

– Коя?

– Не знам! Той не каза името ѝ. Но тя живее близо до Дилън.

– Това не ми помага много, господине. Градът не е чак толкова малък.

– По дяволите, важно е! – Непознатият отново се закашля.

– Къде се намирате в момента?

– В покрайнините на Покатело – след дълга пауза отговори мъжът и после пак млъкна. Говореше разсеяно и Тайлър беше убеден, че лъже. – Стана злополука.

– Претърпели сте злополука в Айдахо? Това е извън правомощията ми. Мога да ви свържа с...

– По дяволите, шерифе, ще ме изслушате ли? – Човекът дишаше тежко. – Двама мъже, избягали затворници от "Сан Куентин" на име Арън Дохърти и Дъг Чапман, са тръгнали да търсят жената, Дохърти каза, че тя го чакала, но не се познават. Красива е и е на около трийсет и пет години. Той има нейна снимка, изрязана от списание.

– Можете ли да я опишете?

– Бяла. Със светлокестенява коса и кафяви очи. Снимката е правена навън, на веранда. Вероятно къща. Зад жената се вижда огромна планинска верига. Облечена е в медночервен пуловер и джинсова пола. Шерифе, тя е в голяма опасност. Трябва да ги спрете. Арън Дохърти е извратен психопат. Страда от самозаблуди и ще я убие. А Чапман няма абсолютно никакви задръжки.

Тайлър записа имената и описанията. И мъжът говореше като душевноболен, но имаше и нещо друго. Изброяването на детайли говореше, че загадъчният човек казва истината, макар и не цялата.

– Господине, пътищата са затворени, с изключение на магистралата. Дори ако са тук, двамата не могат да стигнат до някое място, което не е близо до магистралата. И след като не знам коя е жената, не мога да я предупредя. Ще се обадя на...

– Изхвърлиха ме в девет. Колко е часът сега?

Тайлър погледна часовника си, намръщи се и почука с писалката си по бюрото.

– Седем и половина.

– Вечерта?

– Господине, нуждаете ли се от медицинска помощ? – Шерифът погледна Бони и ѝ направи знак да се приближи. – Веднага ще изпратя медицински екип. Моля ви,‘ обяснете ми къде се намирате. – Информацията не му трябваше, защото можеше да проследи обаждането, но искаше да държи човека на линията колкото е възможно по-дълго. Той подаде бележка на Бони. "Проследи обаждането."

– Макбрайд, трябва да ми повярвате. Жената е в опасност. Бил съм в безсъзнание по-дълго, отколкото мислех. – Отново настъпи мълчание. – Намерете я. Спасете я. Дохърти и Чапман са въоръжени и опасни. Имат най-малко два пистолета и нож. Обадете се на Магистралната полиция в Калифорния. На федералните власти. Казвам ви истината! Моля ви. Аз... – Непознатият пак се закашля. Гласът му се чуваше много отдалеч.