Читать «Опасна близост» онлайн - страница 141

А в същото време мислеше как да я убие.

Първо обаче...

Откри майка си. Не беше излъгала, че си е намерила работа в "Кинг Круз Лайне". Проследи движенията ѝ от пристанище на пристанище. Тя отговаряше за развлеченията на пътниците.

В деня след шестнайсетия си рожден ден Арън взе колата на леля Дороти и отиде в Сан Диего, където от три дни беше майка му.

Три дни, през които трябваше да дойде в Глендейл при него.

Той разпита и разбра, че тя живее с член на екипажа в апартамент край плажа. Гледа как майка му и мъжът се чукаха на пясъка и после се прибраха.

Наблюдава ги през прозореца. Джинджър Дохърти беше курва. Обичаше да се чука, вместо да бъде майка.

Защо не му позволяваше да живее с баба си и дядо си? Защо те не се бореха за него, след като го беше изоставила, когато Арън беше бебе?

Мразеше ги. Мразеше и нея.

"Мразя ви! Мразя ви! Мразя ви!"

Какво от това, че беше добро момче, винаги беше чист, казваше "моля" и "благодаря" и никога не се обаждаше, без да се обърнат към него? Той ли беше виновен, че майка му го мрази?

Арън се вмъкна през незаключената, плъзгаща се, стъклена врата на апартамента край плажа, където майка му влезе заедно с копелето, което я чукаше. От спалнята се разнасяха звуци на секс. Трябваше да мине през кухнята, за да отиде там. Не осъзна, че е взел касапски нож.

Не възнамеряваше да убива никого.

Застана на прага и се загледа. Майка му смучеше пениса на мъжа и стенеше доволно, сякаш това ѝ доставяше същото удоволствие като на любовника ѝ.

Арън сигурно издаде някакъв звук или помръдна, защото тя отвори очи и го видя. Членът още беше в устата ѝ, но изскочи.

– Не спирай точно сега, скъпа – рече негодникът в леглото.

Арън никога нямаше да забрави изражението на майка си.

– Кой си ти? – попита тя, въпреки че го позна.

Джинджър се втренчи в него, сякаш беше непознат.

Или по-скоро, сякаш го беше виждала, но не можеше да си спомни кой е.

– Джордж, скъпи, мисля, че трябва да...

– Знаеш кой съм – прекъсна я Арън.

– Виж, момче, вземи каквото искаш – рече Джордж, понечи да стане от леглото и вдигна ръце.

Мъжът го мислеше за крадец. А майка му го гледаше... с презрение. Изглеждаше малко уплашена, но вероятно се преструваше. Най-вече го гледаше така, сякаш искаше Арън да се продъни вдън зелш.

Той вдигна ръка и тя видя ножа. Отвори уста да извика и той преряза гърлото ѝ толкова дълбоко, че главата ѝ едва не падна.

Джордж грабна нощната лампа и я хвърли към Арън. Той отскочи встрани и мъжът падна. Арън го наръга два пъти в гърба и после се обърна към майка си.

Тя беше мъртва.

Вдигна ножа и я наръга... Не знаеше колко пъти. Не ги броеше. Мразеше я.

"Мразя те! Мразя те! Мразя те!"

Видя какво е направил, но не си спомняше нищо. Е, не съвсем. Спомняше си, че ги гледа на плажа и после в леглото. Откъде беше взел ножа? Не го беше виждал преди.

Изкъпа се в банята на мъртвия мъж. Облива се с гореща вода, докато изми всичката кръв. Не стоя под струята, за да заличи веществените доказателства, а за да забрави.

Не се обърна.

Никой не го свърза с убийството на майка му. Така и не разбра защо. Не го ли беше записала като най-близкия си роднина?