Читать «Опасна близост» онлайн - страница 142

Не можеше да попита леля Дороти. Вещицата сигурно знаеше.

Майка му не го искаше. Защо не бе направила аборт? Или да го беше дала в дом за изоставени деца? Или да го беше удавила в тоалетната? Защо го задържа, но непрекъснато го оставяше...

Арън извика, без да обръща внимание на стотината чифта очи, които го наблюдаваха.

– Ти си виновна! Защо ме роди? По-добре да бях мъртъв! Иска ми се да не се бях раждал!

"Радвам се, че си мъртва. Радвам се, че те убих. Изпитвам желание да те убия отново, толкова пъти, колкото пъти ме оставя при непознати и ме взима от домове, където започвах да мисля, че ми е мястото..."

Майка му го беше родила, за да манипулира баща му, дядо му и баба му. Използва го. За пари? За внимание? Може би мислеше, че ще ѝ спечели съпруг и семейство, но Арън се беше превърнал в бреме.

Беше си направила операция, за да приберат корема ѝ, когато Арън беше на три месеца, така че никой да не разбере, че е раждала.

Беше се омъжила четири пъти, без да му каже.

Оставяше го при роднини, приятели и непознати дни, седмици и накрая месеци.

– Мразя те!

Държеше нож в ръката си. Как бе станало това?

До него се приближи овца и изблея.

Арън преряза гърлото ѝ. Обля го топла кръв.

Друга овца започна да блее, сякаш знаеха кой е и на какво е способен.

– Млъкни!

Той сграбчи овцата за руното и преряза гърлото ѝ. Представи си майка си – как го позна, презрението и после страха ѝ.

Страхът.

Уби още една овца. И после четвърта и пета.

Блеенето се превърна в писъци. Главата го заболя от какофонията.

– Млъкнете!

Размаха ножа, разряза гърлото на една и наръга друга. Спъна се, падна и отново стана.

Час по-късно се свлече в ъгъла, разгорещен, облян в кръв и толкова уморен и изранен, че не можеше да помръдне.

Но в обора цареше тишина.

Трийсета глава

Джо се събуди посред нощ. Тайлър вече не лежеше до нея. Беше изритала завивките и се обливаше в пот в задушната стая. Спомни си, че Тайлър включи отоплението на максимална степен.

Обърна се и видя, че той стои до прозореца и гледа навън. Беше съблякъл ризата си.

– Сигурно ти е ужасно горещо – отбеляза тя.

Тайлър обърна глава към нея.

– Е, топличко е – усмихна се. – Не исках да ти е студено.

Джо стана. Всеки мускул на тялото я болеше. Двата дни на физическа дейност ѝ се бяха отразили и осъзна, че вече не е деветнайсетгодишна девойка, която може да възстанови бързо силите си. Костите ѝ изпукаха, докато прекосяваше стаята, за да изключи радиатора.

– Отвори прозореца.

– Навън е минус десет градуса – отвърна Тайлър.

– Само за няколко минути. Заврях. – Тя съблече халата и остана по памучната си пижама.

Той открехна прозореца и вътре нахлу студен въздух. Джо пое дълбоко дъх.

– Така е по-добре. – Наведе се да събуе единия си чифт чорапи и гръбнакът ѝ изпука.

– Дай да те разтрия – предложи Тайлър.

Тя се изправи и го погледна – лицето с ясно изразени черти, твърдия, широк гръден кош, стегнатия корем – и затаи дъх от завладяващата мъжественост на Тайлър Макбрайд. Спомни си как се чувстваше, докато се любеха. Особено първия път, в Деня на труда. Тогава разбра, че го обича, но не можеше да му го каже.