Читать «Опасна близост» онлайн - страница 139

Джоана се стъписа – от разкритието за действията на сестра ѝ, но повече от убийството ѝ.

"Ти уби сестра ми!"

Мразеше го. Болката и гневът ѝ го съкрушиха. Не само защото Арън уби Трикси, но и защото не го обичаше. Никога не го беше обичала. Играеше си с него, както каза Дъг.

Той насочи шейната зад обора, далеч от любопитните очи на хората в къщата. Грабна припасите и оръжията и влезе вътре.

Беше пълно с овце. Бяха най-малко стотина. Как можеха да живеят натъпкани в обора?

Арън отлично знаеше как се чувстват. Хванати в капан. Самотни. Оборът беше техният затвор.

Животните се втренчиха в него. Няколко изблеяха, но повечето го гледаха с малките си черни очи. Беше студено, но не смразяващо като навън. Четири слаби крушки осветяваха стадото. Тихото бръмчене на генератор и топлината показваха, че оборът се отоплява. Поне достатъчно да не умре от студ.

Не трябваше да оставя Джоана. Тя беше негова. Но ако я беше сграбчил, можеше да не се измъкне.

Джоана не искаше да бъде с него. Избяга. Мразеше го.

"Тя те обича."

Не. Излъга го. Нарани го. След всичко, което той направи за нея!

"Не."

"Да."

Арън искаше само да признае, че е нейният герой, а тя дори не беше прочела писмата му. Беше изхвърлила всичките му писма от затвора, сякаш бяха боклук. Като него.

Трябваше да я застреля, както направи със сестра ѝ.

"Не."

"Да."

Не! Защо я остави? Обичаше я. Нуждаеше се от нея. Тя го разбираше. Отрече, че е чела писмата му, но излъга. И за всичко останало ли го беше излъгала?

"За какво ти е поредната лъжкиня?"

Не, Джоана не лъжеше. Не беше като майка му.

Беше в деня след шестнайсетия му рожден ден. Майка му не дойде. За шестнайсет години Арън си спомняше само два пъти, когато бе дошла навреме за рождения му ден.

Беше прекарал четиринайсет рождени дни без майка си. Четиринайсет пъти бе обещавала, че ще дойде, а не се появи.

Разликата между преди и сега беше, че Арън имаше пари. Леля Дороти беше богата. Преди да умре, съпругът ѝ беше голям собственик на недвижими имоти в Лос Анджелис и ѝ остави много земя. През годините тя продаваше земята, за да се издържа, и не беше работила нито един ден през живота си.

Отначало леля Дороти го ненавиждаше. Чувството беше взаимно.

Но се търпяха. Даваше му пари, за да го държи далеч от себе си, и той ги взимаше, за да бъде далеч от нея.

Когато го остави в Глендейл при леля Дороти, майка му каза, че си е намерила работа на екскурзионен кораб.

– Ще ти изпращам картички от екзотични места.

– Защо не може да дойда с теб? Не ми трябва детегледачка. Скоро ще стана на шестнайсет.

Тя се засмя и го помилва по бузата.

– Изглеждам ли така, сякаш имам шестнайсетгодишен син? Всички мислят, че съм на двайсет и девет.

– Красива си, мамо.

Джинджър засия.

– Няма да е много уместно да се кача на борда с младеж като теб. Трябва да си намеря съпруг, Арън. Догодина ще стана на трийсет и пет. Нямам време.

Той знаеше, че догодина майка му ще стане на четирийсет, а не на трийсет и пет, но не каза нищо. Тя се самозалъгваше, така както лъжеше него и всички останали.