Читать «Опасна близост» онлайн - страница 143

Тайлър ѝ липсваше. Защо избяга в Деня на благодарността?

"Уплаши се. Изпадна в паника. Страхуваше се, защото не вярваше, че истинската любов може да се случи два пъти в живота."

Не. Не беше вярно. Не можеше да отрече чувствата си. Много добре знаеше какво е да е влюбена и обичаше Тайлър така, както обичаше Кен. По същия начин, но различно. И все пак чувството беше прекрасно.

Истината беше, че не искаше да замени Тими.

– Какво има? – Той погали лицето ѝ и тя затвори очи.

– Нищо.

– Нещо те измъчва. Като отворена книга си, Джо.

Тя дръпна ръката му от лицето си и потърка с палци дланта му, целуна пръстите му и го погледна в очите:

– Обичам те.

Тайлър отвори широко очи и се усмихна:

– Призна го.

– Дълго се криех от истината, защото се страхувах. И още се боя.

– Защото истинската любов не се случва два пъти в живота?

Джо поклати глава.

– Не. Това беше оправданието ми преди три месеца.

– Какво тогава?

– Джейсън. – Гласът ѝ потрепери. Нямаше представа колко е трудно да изрази с думи чувствата си.

Тайлър настръхна. Разбира се, че тя говореше за сина му, най-важния човек в света за него. Джо разбираше това и му се възхищаваше, че толкова много обича детето си.

– Не разбирам.

– Страхувах се, че Тими ще помисли, че го заменям с друг син.

Той дълго мълча и тя осъзна колко глупаво са прозвучали думите ѝ. Синът ѝ беше починал и не можеше да мисли. И ако гледаше от небето, познаваше сърцето ѝ и знаеше, че ще го обича вечно.

– Давам ти, колкото време искаш, Джо. – Тайлър погали косите ѝ и прокара пръсти по шията ѝ.

– Джейсън не е Тими и не може да замени сина ми, но мога да го обичам. В живота ми има място за него. Той е невероятно момче.

– И аз мисля така.

Той я притисна до себе си и тя въздъхна дълбоко. Беше съвсем различно да изрече думите на глас.

– Обичам те – повтори Джо и почувства, че веригата, която бе оковала сърцето ѝ, най-после се скъса.

Целуна голите му гърди, първо леко като перце, и после уви ръце около него. Много години беше писала за мъже в романите си, но никой от измислените ѝ герои не можеше да се сравни с истинския мъж, който стоеше пред нея.

Ранената ѝ ръка се плъзна под колана на джинсите и слиповете му. Тайлър се притисна до нея и долепи устни до ухото ѝ. Дишането му се учести.

– Подлудяваш ме, Джо. Отдавна не съм те любил.

Дъхът ѝ секна. Думите му я накараха да се разтрепери.

– Не ми ли обеща масаж? – закачливо попита тя.

Той се усмихна. Очите му светнаха с тъмен блясък.

– Ръцете ти са силни – с учудващо дрезгав глас добави Джо. – Мускулите ми с нетърпение очакват грижите им.

Тайлър направи три крачки напред и я принуди да отстъпи назад. Краката ѝ се блъснаха в леглото и тя си помисли, че той ще я сложи да я легне.

– Чакай тук – каза Тайлър и отиде в банята.

Да чака? Тя чу, че той отваря и затваря чекмеджета. Какво правеше?

Тайлър се върна след трийсет секунди и показа шише с лосион.

– Това ще ни трябва, за да разхлабим мускулите ти.

Джо се усмихна. Сърцето ѝ биеше като обезумяло.