Читать «Опасна близост» онлайн - страница 133

Двайсет и седма глава

Бурята само дразнеше Долината. Приближаваше се бързо, но отлагаше идването си с краткотрайни снежни вихрушки от време на време. Но не времето, а спускането на нощта беше причината хеликоптерът да кацне.

Тайлър и Джо се върнаха в хижата с последния курс. Намериха Бианки почти веднага. Беше излетял от шейната, докато преследваше Дохърти, и си беше ударил главата. Снегът не беше толкова мек, колкото изглеждаше. Провървя му, че не си е счупил нещо.

Мич остана с половината екип на специалните части в дома на Наш в случай, че Дохърти се върне. На разсъмване, ако времето позволяваше, щяха да подновят издирването.

Останалите командоси бяха в хижа "Носова глава". Гросман и Дънкан придружиха бойскаутите и гостите до дома на Уъртингтън, където щяха да прекарат нощта. Сутринта щеше да ги вземе хеликоптер и да ги закара при семействата им. Всички, с изключение на Джейсън. Той не пожела да замине с тях и баща му не настоя. В– хижата вече беше безопасно. Ченгетата бяха повече от цивилните. Джейсън беше в кабинета с Бъкли. Тайлър реши, че е време синът му да има куче. Когато беше малък, Тайлър имаше куче, но Кип беше блъснат от кола и трябваше да бъде приспан. След това не можеше да приеме друг домашен любимец, но Джейсън беше момче, а момчетата се нуждаеха от кучета.

Тайлър погледна към затворената врата на апартамента на Карл. Знаеше, че Джо е вътре със семейството си и им разказва за Трикси. Искаше да влезе и да се грижи за нея, но тя трябваше да бъде сама с близките си.

Той провери три пъти дали Джейсън е добре и отиде в кухнята, където Ханс Виго разговаряше с Хънтър Блекстоун. Наля си кафе и седна срещу старшия агент.

– Не си можел да направиш нищо, за да я спасиш – рече Ханс.

Тайлър не отговори. Какво можеше да каже? Непрекъснато си припомняше случилото се и мислеше за милион неща, които можеше да каже или да направи, но всеки сценарий завършваше със смъртта на някого.

– Как е Мич? – попита Виго.

– В лошо настроение и със силно главоболие – отвърна Блекстоун.

– Извадил е късмет, че е жив, след като е подгонил сам Дохърти. Вероятно си мисли, че като го ранят при изпълнение на служебния дълг, ще му се размине, когато се върне в Сакраменто.

– Моля? Какво? – попита Тайлър.

– Нищо – отговори Ханс.

– И още как! – рече другият агент. – Мич не се е подчинил на заповедите, като е преследвал Томас О'Брайън чак дотук. Не трябваше да напуска района на Сакраменто. После му наредиха да се върне, но той не го направи. Аз лично не бих искал да бъда включен в черния списък на Мег Елиът.

– Тя не хапе – обади се Виго.

– Съмнявам се.

– Мич ще се оправи, стига да не си отваря устата да се разправя.

– Ако мога да направя нещо, ще го сторя – предложи Тайлър. – Мич е страхотен агент. Хубаво е да се работи с него. Умен е и е проницателен.

– Ако искаш да напишеш писмо, ще бъде добре за личното му досие – рече Вито. – Между другото, Наш се обади преди малко и каза, че Уайът е в болницата. Тази вечер ще го оперират и прогнозите са добри.

– Радвам се да го чуя – отвърна Тайлър, който през целия ден се тревожеше за брат си.