Читать «Опасна близост» онлайн - страница 131

– Бианки е тук?

– Ханс не ти ли каза?

– Не с толкова много думи.

– Има ли проблем?

– Не, няма. Бианки е един от най-добрите, но помислих, че е заминал за Сакраменто.

– Ако е така, пътува с шейна. – Той се намръщи. – Не съм го чувал от трийсет минути.

– Ще изпратя пилота и половината си хора да разузнаят и да видят дали ще забележат беглеца. Накъде тръгнаха?

– На запад. Сигурно ще видите шейните. Разпръскват много сняг.

– Добре е да го знаем – рече Блекстоун и тръгна обратно към хеликоптера. Тайлър не чу думите му, но шестима мъже се качиха отново и хеликоптерът излетя. Блекстоун се върна. – Пилотът ми е притеснен заради времето.

Тайлър погледна облака, който помрачаваше синьото небе.

– Ще се развали ли скоро?

– От югоизток се задава силна буря. Ще се разрази силно и бързо. Ще загубим видимост след три-четири часа. – Той никога нямаше да свикне с времето в Монтана. – По-добре да намерим Мич и Дохърти, преди да бъдете принудени да се приземите.

– Погрижихте ли се за труповете?

Тайлър поклати глава.

– Още са в кухнята. Едната жертва е сестра на оцелялата.

– Съжалявам – промърмори агентът. – Хората ми ще се погрижат за тях. – Той се огледа. – Къде можем да ги сложим?

– В гаража. – Тайлър посочи надолу по склона. – Имате ли чували?

Блекстоун кимна.

– Може ли да използваме къщата като команден център?

– Да. Собственикът кара брат ми на лекар от другата страна на планината.

– Брат ти?

– Той е водачът на скаутите, когото простреляха вчера.

– Да. Ще обезопасим мястото. Никой няма да може да влезе без наше разрешение. А ти си отдъхни. Агент Виго каза, че дежуриш по двайсет и четири часа от три ДНИ.

Начинът, по който Блекстоун произнесе думите "агент Виго", показа, че колегите на Ханс много го уважават.

– Няма да си отдъхна, докато не разбера какво е станало с Мич – заяви Тайлър.

– Ще го намерим. В хеликоптера имаме свръхмодерни сензори.

– Добре. След като го намерите, открийте Дохърти. Имам лошото предчувствие, че ще се върне за Джо.

– Ще бъдем готови за него.

***

Арън следваше пътя по картата към къща, близо до водохранилището "Лима".

Чу хеликоптера, който търсеше него или мъртвото ченге. Нямаше значение. Колкото по на запад отиваше, толкова по-надалеч бръмчеше хеликоптерът.

Когато отиде в хижата, той използва информацията, която намери в кабинета, за да разпознае къщите в района, и внимателно ги отбеляза на картата. Тогава не беше сигурен дали ще се нуждае от тях, но знаеше, че трябва да отдели Джо от семейството ѝ, за да я убеди в благородството си.

Но сега беше сам.

Стъмняваше се, а още нямаше три следобед. Караше от четири часа и преди малко включи на резервното гориво. Изразходва много бензин, докато бягаше от ченгето, затова караше с не повече от трийсет километра в час, след като разбра, че ченгетата в хеликоптера са го забелязали.

Синьото небе беше станало тъмносиво. Облаците се събираха като във филм на ужасите. В далечината се разнесе гръмотевица, която прозвуча много по-заплашително в Долината, отколкото в голям град като Лос Анджелис.

Арън спря, когато видя първите снежинки, и извади картата. Не беше сигурен къде се намира и макар да знаеше, че е изминал сто и двайсет километра, криволичеше. Предполагаше, че е на няколко километра от водохранилището "Лима", но ако грешеше?