Читать «Опасна близост» онлайн - страница 132

Снегът се сипеше измамно леко около него. По дяволите, нямаше представа къде се намира.

Не, не беше вярно. Беше се движил предимно на североизток. Наблюдаваше компаса. И това означаваше, че е... тук.

Той погледна картата и после наоколо. Ами, ако грешеше?

Не можеше да си позволи да се лута, докато намери къщата. Ако бензинът свършеше насред дивата пустош...

"За всичко е виновна Джоана."

Арън удари с юмрук по контролното табло на "Поларис". По дяволите! Трябваше да я вземе със себе си.

"Тя не искаше да идва с теб. Не те обича. Излъга те. През всичките тези години ти беше палячо. Животът се шегуваше с теб."

Преди осем години, когато отиде при Ребека да ѝ обясни и да я помоли за прошка, той осъзна, че тя го смята за палячо.

Арън безшумно се вмъкна в дома ѝ. Ребека имаше алармена система, но той знаеше кода. Изненада се, че не го е сменила, но вероятно не подозираше, че Арън го знае.

При нея имаше някакъв мъж. Актьорът, който злословеше по негов адрес. Той беше виновен, а не Ребека. Арън твърдо вярваше в това, докато не подслуша разговора им...

– Скъпа Ребека, как се чувстваш? – Гласът на Трент Блейк беше превзет и снизходителен.

Защо го беше пуснала в дома си? В спалнята си?

– Добре съм.

Какъв хубав глас. Арън затвори очи и си представи, че Ребека говори на него така нежно и с обич.

Разнесе се шум от движение.

– Така по-добре ли е? – попита Блейк.

– Много по-добре.

Звук от целувка.

Арън настръхна. Блейк беше целунал Ребека. Докосна я с устни. Това изобщо не беше хубаво.

– Бог те изпрати, Трент – въздъхна тя. – Нямаше да се справя без теб през последните седмици.

– Все още се тревожиш.

– Разбира се. Полицията не го е открила.

– Търсят го. Едва ли е толкова глупав, че да дойде тук.

– Не знам. Той не е в ред.

– Естествено, че не е! Нарани те. Човекът е психопат.

– Мисли, че между него и мен има нещо.

– На кого му пука какво мисли?

– Нямаше нищо. Поне тогава.

– Какви ги говориш?

– Ти си твърд като скала, Трент. Не мислех, че с твоята репутация...

– Не вярвай на всичко, което чуваш, скъпа.

Целувка. Тишина.

– Благодаря ти, че седиш при мен – каза Ребека.

– Ще остана, колкото искаш.

Арън не си спомняше да ги е убивал. Видя сцената в мъгла, сякаш гледаше някъде отдалеч, на забавен каданс. Влезе в стаята на Ребека. Трент Блейк се нахвърли върху него и той го посече с три замаха.

Ребека изпищя.

Наръга я. Полицаите казаха, че я е наръгал трийсет и два пъти. Не си спомняше. Помнеше само първия удар. След това извади ножа, погледна го и видя стъписването ѝ.

"Обичах те, обичах те, обичах те, обичах те."

Той изпъшка. Ръката го заболя така, сякаш току-що бе наръгал някого трийсет и два пъти. Вгледа се в картата.

Щеше да намери фермата на Винцети, да зареди бензин, да открие Джоана и да изтръгне сърцето ѝ.

Така както тя бе изтръгнала неговото.

И всеки, който се опиташе да му попречи, щеше да умре.