Читать «Опасна близост» онлайн - страница 130

"Кучката го заслужаваше. Искаше Линк Барне. Той я биеше и това ѝ е харесвало толкова много, че е щяла да избяга с него."

Линк разказа на Арън всичко, докато бяха в затвора. Как всеки ден се обаждал на Трикси на мобилния ѝ телефон и я молел да се върне при него. Най-после я убедил да се срещнат, но на място, където има много хора. "Тя не искаше да виждам дъщеря си Лия. Беше готова да позволи на друг мъж да я отгледа, но не и на баща ѝ!"

Линк проследил Трикси до дома на Джоана, но Лия не била там. И тогава откачил.

"Не исках да убивам никого. Исках само моето. Дъщеря си и съпругата си. Моето."

Арън не съжаляваше, че е убил негодника, нито Трикси Уебър. Кучката си го заслужаваше.

"Джоана също."

Той напрегна тяло и подкара шейната още по-бързо.

Джоана му измени. Щеше да го убие. Непрекъснато го лъжеше.

Също като Ребека. И Бриджит.

Като проклетата му майка.

"Джинджър те обичаше."

Арън бързо разтърси глава и се опита да прогони мислите си. Майка му никога не го бе обичала. Той беше собственост. Притежание. Използваше го като залог срещу баща му, когото не си спомняше да е виждал, с баба му и дядо му и всичките непознати, при които го оставяше.

Когато Ани, която го обичаше, поиска Арън да живее с нея, Джинджър дойде и го взе.

"Защо не се бори за мен, Ани? И ти ли лъжеше?"

На кого да вярва?

Трак-трак.

Копелето стреляше по него!

Арън погледна наляво. Беше твърде стръмно. А вдясно имаше дълбоки преспи, същински бели пясъчни дюни.

Нямаше представа къде се намира, но трябваше да се отърве от стрелеца.

Отпред видя паднало дърво. Беше огромно и той нямаше време да разсъждава.

Зави рязко надясно, без да намали скоростта. Отстрани пътят беше по-стръмен, отколкото мислеше, и Арън прелетя над преспа, висока метър и нещо.

Тръпката беше ужасяваща, но и вълнуваща.

Приземи се и щеше да се пребие, но свърна наляво и после надясно около друга висока преспа. Мястото приличаше на лабиринт, където можеше да се изгуби.

Както и ченгето, което го преследваше.

Сякаш като в сцена от филм Арън видя как моторната шейна прелита над него. В нея нямаше никого.

Ченгето беше изхвърчало и вероятно си бе счупило врата.

Той нямаше намерение да чака да види какво се е случило. Насочи шейната на североизток и продължи.

Двайсет и шеста глава

Специалните части на ФБР се приземиха в имота на Наш трийсет минути по-късно. Тайлър остави Джо в къщата с Дънкан и Гросман и отиде да разговаря с командосите.

Бианки не се беше върнал и не отговаряше по предавателя. Честотата на полицейските предаватели обхващаше цялата долина, но може би Мич преследваше Дохърти по-надалеч, отколкото Тайлър предполагаше.

От хеликоптера слязоха десет въоръжени командоси. Командирът се приближи до Тайлър и свали шлема си.

– Агент Хънтър Блекстоун. Вие трябва да сте шерифът Макбрайд.

Тайлър стисна ръката му.

– Тайлър.

– Агент Виго каза, че единият престъпник и един цивилен са мъртви, а другата мишена е на свобода.

– Да. Арън Дохърти избяга с моторна шейна. Единият от вашите хора го преследва.

– От моите хора?

– Федерален агент Мич Бианки.