Читать «Опасна близост» онлайн - страница 129

Някакъв мъж се изправи застрашително над нея. Джо отвори уста да извика, но видя, че е Тайлър.

Той я вдигна на ръце и я занесе в къщата.

– Джо, къде си ранена?

Тя го прегърна и се разрида.

– Дохърти уби Трикси. Уби я!

– Мълчи. Трябва да те прегледам.

– Не, не, моля те! Тя може да е жива. – Джо не вярваше на това, но все пак се надяваше. Пък и помощта идваше.

– Къде е Чапман? – прошепна Тайлър.

– Мъртъв е. Арън го простреля три пъти.

– Кървиш.

– Трябва да видя Трикси. Моля те! Ако е жива...

Джовлезе препъвайки се в кухнята. Тайлър я държеше да не падне.

Трикси лежеше там, където я беше оставила. Джо седна до нея и провери дали има пулс, но не долови нищо. Ослуша се дали диша, но пак не чу нищо.

И после се разплака:

– Защо, Трикси? Защо?

Тайлър оглеждаше трупа на Дъг Чапман. Не каза нищо, но се обърна с гръб към убиеца, който очевидно също беше мъртъв.

Сетне приклекна до Джо и провери жизнените показатели на Трикси.

– Не можеш да направиш нищо, Джо.

– Ами, ако не се бях опитала да манипулирам Арън? Не знам защо я застреля – каза тя, но всъщност знаеше. От извратено чувство за отмъщение. По лицето ѝ потекоха солени сълзи и опариха раната на лявата ѝ буза.

– Джо, трябва да прегледам раната ти.

Каквото и да беше направила преди четири години, Трикси не заслужаваше да бъде убита.

"Тя е довела Линкълн Барне в дома ти."

И беше мъртва.

– Лия не трябва да знае.

– Джо, миличка. – Тайлър отново я вдигна на ръце, изнесе я от изцапаната с кръв кухня и я сложи да легне на дивана във всекидневната. Зави я с вълнено одеяло, разголи рамото ѝ и погледна раната.

– Ще ѝ кажем заедно.

Тя затвори очи.

– Лия не трябва да знае истината.

– Истината, че майка ѝ е била убита? Не разсъждаваш трезво. Изпаднала си в силен шок, мила.

Тя чу звук от разкъсване на плат и отвори очи. Тайлър превързваше раната ѝ. Не усещаше пръстите си.

И той не трябваше да знае за грешките на Трикси. Тя щеше да пази тайната на сестра си.

Протегна ранената си ръка към него и Тайлър стисна пръстите ѝ.

Шумът на верандата я стресна. Тайлър скочи и насочи пистолета си.

– Макбрайд!

– Вътре съм!

Гросман и Дънкан влязоха във всекидневната. Израженията им бяха озадачени.

– Чапман е мъртъв – рече Тайлър. – Дохърти го е убил, а също и Трикси Уебър. Мич тръгна сам след него.

Джо се надигна.

– Трябва да отидете с него! Той се нуждае от помощ. От подкрепления.

– Шейните ни са на три километра оттук. Дойдохме със ски, за да не се чуват моторите. Надявам се, че Мич няма да направи някоя глупост. Били, донеси предавателя. Оставих го в гаража при ските. Трябва да се обадя на Ханс Виго и да му кажа къде да изпрати специалните части.

***

Тъпакът го настигаше.

Арън караше моторната шейна "Поларис", колкото можеше по-бързо. Почти летеше по снега. Първата преспа, която прескочи, го уплаши до смърт, но не падна от шейната. Чувстваше се като едно цяло с нея.

"Джоана ти измени. Щеше да те убие."

Не.

"Да. Беше взела пистолета на Дъг. Вчера те напръска със спрей против мечки, а днес щеше да те застреля с пистолет."

– Аз убих сестра ѝ – изрече на глас той.