Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 32

– Продухани ли са? – пита Уве.

Тя клати глава и го поглежда любопитно.

– Мислиш ли, че това е причината?

Уве върти очи.

– Уве! – изкрещява Парване към него също като правеща забележка учителка. Уве я зяпва ядосано. Тя отвръща подобаващо на погледа му. – Престани да се държиш токова грубо! – нарежда тя.

– Вече ти казах, че не съм груб!

Тя не откъсва очи от него. Той изръмжава, след това отново застава на прага. Дошло му е до гуша. Единственото, което иска, е да умре. Не могат ли тези откачалки да уважат желанието му?

Парване стиска окуражително ръката на съпругата на Руне.

– Сигурна съм, че Уве ще ви помогне с радиаторите.

– Много ще съм ти задължена, Уве – бърза да отвърне съпругата на Руне и грейва.

Уве пъха ръце в джобовете. Изритва смачкания найлон на прага.

– Твоят човек не може ли да си оправя нещата вкъщи?

Съпругата на Руне клати жално глава.

– Напоследък Руне е болен. Казват, че имал алцхаймер. В инвалидна количка е. Малко е трудничко...

Уве кима с нещо като разбиране. Изглежда, си припомня какво му е казвала съпругата поне хиляди пъти, въпреки че той все забравя.

– Да, да! – съгласява се нетърпеливо той.

– Можеш да отидеш и да дишаш на радиаторите, нали, Уве? – подхвърля Парване.

Уве я поглежда, сякаш обмисля твърд отказ, но вместо това свежда поглед към земята.

– Не е кой знае какво, нали? – продължава Парване и забожда поглед в него, а след това кръстосва ръце над корема си.

Уве клати глава.

– Не дишаш на радиаторите, продухваш ги... господи!

Вдига очи и ги поглежда един след друг.

– Никога досега ли не сте си продухвали радиаторите?

– Не сме – отвръща, без да трепне, Парване.

Съпругата на Руне поглежда Дългуча с известно притеснение.

– Нямам никаква представа за какво говорят – отвръща спокойно той.

Съпругата на Руне кима разсеяно. Отново поглежда Уве.

– Много ще съм ти благодарна, Уве, ако не те притеснявам прекадено...

Уве стърчи на прага, без да помръдне.

– Може би щяхте да се сетите да го направите, ако не бяхте организирали преврат в сдружението на живеещите в квартала – подхвърля тихо той, думите му – накъсани от дискретно прокашляме.

– Преди какво? – пита Парване.

Жената на Руне прочиства гърлото си.

– Скъпи Уве, никога не е имало преврат...

– Имаше – натъртва сърдито Уве.

Съпругата на Руне поглежда Парване и засрамена се усмихва.

– Ами, Руне и Уве не се разбираха много добре. Преди Руне да се разболее, беше председател на сдружението. Преда това пък Уве беше председател. Когато хората гласуваха за Руне, Уве и Руне са посчепкаха, ако мога така да се изразя.

Уве вдига поглед и насочва недоволно пръст към нея.

– Преврат! Това е истината!

Жената на Руне кима към Парване.

– Да, преди събранието Руне преброи гласовете за своето предложение да променим отоплителната система на къщите и Уве реши, че...

– Какво му разбира главата на Руне от отоплителни системи? А? – възкликва разгорещено Уве, но Парване го стрелва с поглед, той премисля следващите си остри думи и стига до заключението, че няма нужда да продължава.

Съпругата на Руне кима.

– Може и да си прав, Уве. Както и да е, сега той е тежко болен... така че вече няма никакво значение. – Долната ѝ устна потреперва. Тя се овладява, опъва врат с достойнство и прочиства гърлото си.