Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 30

Дългуча, изглежда, не забелязва станалото. Вместо това зяпва любопитно бормашината, която Уве продължава да стиска здраво също като партизанин с Калашников в ръка.

След като Дългуча го е огледал както трябва, той наднича в къщата на Уве.

– Какво правите?

Уве го поглежда, както се поглежда човек, който току-що е попитал: „Какво правите?“ друг човек, който стиска бормашина в ръка.

– Дупки – отвръща кисело той.

Парване поглежда Дългуча и върти очи, и ако не беше коремът ѝ, който свидетелства за желанието ѝ да допринесе за облагородяването на гените на Дългуча, Уве щеше почти да я хареса на този етап.

– Аха – отвръща Дългуча и кима.

След това се привежда напред и наднича към пода в хола, грижливо покрит с найлон, който да го предпази.

Оживява се и се усмихва на Уве.

– Човек би казал, че се каните да убиете някого.

Уве го наблюдава мълчаливо. Дългуча прочиства гърлото си малко насила.

– Искам да кажа, че е като епизод от , Декстьр“, или нещо подобно – обяснява той, а този път усмивката му е малко неуверена. – Става въпрос за телевизионен сериал... за човек, който избива хора – опитва се да обясни той, след това започва да човърка с върха на обувката си фугите между плочите пред вратата на Уве.

Уве клати глава. Не става ясно за кого точно говори Дългуча.

– Имам малко работа – обръща се той към Парване и стиска здраво бравата.

Парване сръчква Дългуча с лакът. Дългуча изглежда така, сякаш се опитва да събере кураж; поглежда съпругата си, след това и Уве с изражението на човек, който очаква целият свят да започне да го перва с ластици.

– Работата е там... Дойдохме, защото имам нужда да взема назаем някои неща...

Уве извива вежди.

– Какви неща?

Дългуча прочиства гърло.

– Стълба... И шестораменен ключ.

– Да не би да имате предвид шестостенен ключ?

Парване кима. Дългуча изглежда напълно объркан.

– Не е ли шестораменен ключ?

– Шестостенен е – поправят го в един глас Парване и Уве. Парване кима енергично и сочи доволно Уве.

– Човекът ти каза как се казва.

Дългуча изломотва нещо неразбираемо.

– А ти се обаждаш, без да ти е ясно: „шестораменен ключ“ – подиграва му се Парване.

Той я поглежда унило.

– Изобщо не говоря по този начин.

– Напротив!

– Не е вярно!

– Вярно е!

– Не е!

Уве мести поглед от единия към другия, също като огромно куче, което наблюдава как две мишки му пречат да спи.

– Напротив – обажда се единият от двамата.

– Така си мислиш ти – опъва се другият.

– Всички го казват!

– Не е задължително да са прави!

– Да не би да искаш да го проверим в Гугъл?

– Естествено! Провери в Гугъл! Провери ако щеш и в Уикипедия!

– Дай ми телефона си.

– Използвай твоя!

– Как ли пък не! Освен това не е в мен, смотльо!

– Много жалко!

Уве ги наблюдава, докато водят безумния спор. Напомнят му на два развалени радиатора, които вият безсмислено един срещу друг.

– Мили Боже! – пъшка той.

Парване започва да имитира нещо, което наподобява летящо насекомо. Тя издава тихо бръмчене с устни, за да дразни съпруга си. Получава се. Тя успява да подразни и Дългуча, и Уве, Уве се предава.