Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 31

Влиза в коридора, закача сакото от костюма, оставя бормашината, слага си сабото и минава покрай тях на път към бараката за инструменти. Напълно сигурен е, че нито един от двамата не го е забелязал. Чува, че все още се дърлят, когато се връща със стълбата.

– Върви да му помогнеш, Патрик! – избухва Парване, когато го забелязва.

Дългуча прави няколко тромави крачки към него. Уве го наблюдава, сякаш пред него е слепец на волана на претъпкан градски автобус. Едва тогава Уве разбира, че докато го е нямало, в имота му е нахлул трети човек.

Съпругата на Руне, Анита, която живее по-надолу по улицата, е застанала до Парване и доста развеселено наблюдава зрелището. Уве преценява, че най-разумното е да се престори, че тя не прави подобно нещо. Разбира, че всичко друго би я окуражило. Той подава на Дългуча цилиндрична кутия с грижливо подредени шестостенни ключове.

– Я, чете били много – въздиша замислено идиотът, когато поглежда в кутията.

– На вас кой номер ви трябва? – пита Уве.

Дългуча го поглежда така, както правят хората, на които не им стиска да кажат онова, което мислят.

– Ами... обичайният.

Уве го гледа дълго, наистина дълго време.

– За какво ще ги използвате? – пита най-сетне той.

– За да сглобя един гардероб от ИКЕА, който разглобих, когато се местехме. След това забравих къде съм сложил шестораменния ключ – обяснява най-безсрамно той.

Уве поглежда стълбата.

– А гардеробът на покрива ли е?

Дългуча се киска и клати глава.

– А, ясно, разбрах какво имате предвид! Не, стълбата ми трябва, защото прозорецът на горния етаж нещо заяжда. Не иска да се отвори. – Добавя последните думи, сякаш Уве няма да разбере без пояснения какво означава „заяжда“.

– И затова ще се опитате да го отворите отвън ли? – недоумява Уве.

Дългуча кима и поема неумело стълбата от него. Уве, изглежда, се кани да каже още нещо, но след това решава друго. Обръща се към Парване.

– А вие защо сте тук?

– За морална подкрепа – чурулика тя.

Уве не е напълно убеден. Не е убеден и Дългуча.

Уве мести поглед към съпругата на Руне. Тя все още е там. Има чувството, че са минали години, откакто я видя за последен път. Остаряла е до неузнаваемост. Напоследък хората сякаш остаряват неусетно за Уве.

– Кажи? – подканва я Уве.

Съпругата на Руне се усмихва и кръстосва ръце на ханша си.

– Уве, не исках да те притеснявам, но става въпрос за радиаторите вкъщи. Изобщо не топлят – обяснява предпазливо тя и се усмихва на Уве, а след това и на Дългуча, и на Парване. Парване и Дългуча се усмихват в отговор. Уве поглежда очукания си часовник. „Ама на тази улица никой ли вече не може да си свърши сам работата?, пита се той.

– Аз съм пенсионера – пробутва нещо като извинение съпругата на Руне.

– Аз съм в отпуск по майчинство – заявява Парване и гордо гали корема си.

– Аз съм консултант! – хвали се Дългуча.

Уве и Парване отново започват да клатят глави в синхрон.

Съпругата на Руне прави нов опит.

– Може да са самите радиатори.