Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 27

Уве се обръща към бараката за инструменти. Забелязва мокрите петна от урина по паважа в края на лехата. Ако не беше зает с по-важни задачи днес следобед, щеше да превърне Помияра в изтривалка. Само че го чакат по-неотложни задължения. Отправя се към бараката, вади бормашината си и кутията с бургии.

Когато излиза отново, котката седи и го наблюдава.

– Вече можеш да се разкараш – разпорежда се Уве.

Котката не помръдва. Уве клати примирено глава.

– Слушай! Не съм ти приятел.

Котката остава на мястото си. Уве вдига ръце.

– Господи, противна котко, застанах на твоя страна, когато тъпата крава хвърляше камъни по теб, но това съвсем не означава, че те харесвам повече от Бурена от другата страна на улицата. Това не е никакво постижение, да сме наясно още отсега.

Котката, изглежда, се замисля над казаното. Уве сочи алеята.

– Разкарай се!

Без да се връзва на чутото, котката ближе окървавената си козина. Поглежда Уве, сякаш са започнали преговори и тя обмисля предложение. След това става от мястото си и потегля, скрива се зад бараката. Уве дори не я поглежда. Влиза вкъщи и хлопва вратата.

Сега вече му е писнало. Сега Уве ще умре.

7

ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

ПРОБИВА ДУПКА ЗА КУКА

Уве е облякъл най-хубавите си панталони и официална риза. Покрива внимателно пода с найлон, сякаш иска да предпази ценна творба на изкуството. Не че подът е особено нов (въпреки че той го изцикли преди две години). Почти сигурен е, че не губиш много кръв, когато се бесиш, не го е направил и заради прахта и пробиването. Нито заради следите, които ще останат, когато ритне стола. Той е сложил лепенки на краката, за да не оставят следи. Не, найлонът, който Уве така внимателно разгъва, покрива цялото антре, хола и значителна част от кухнята, не е сложен заради Уве.

Представя си, че тук ще има много тичане, ще напъплят нетърпеливи, напористи брокери, които ще се опитат да продадат къщата още преди хората с линейката да са изнесли трупа. А тези гадове няма да влязат тук и да омажат пода на Уве с обувките си. Независимо дали е през трупа на Уве, или не. Трябва да са наясно с тази работа.

Той слага висок стол по средата на пода, боядисан с поне седем различни пласта боя. Съпругата на Уве беше взела принципно решение, че ще остави Уве да пребоядисва една от стаите на всеки шест месеца. Когато го каза на Уве, той отвърна да не се надява. След това тя викаше декоратор за мнение. Накрая заявяваше пред Уве, че ще платя на декоратора. Веднага след това Уве отиваше да донесе стола за боядисване.

Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.

Уве отива да си вземе кутията с инструменти. Има важни неща, когато пробиваш дупки. Не бургиите, а дребните подробности. Все едно да си сложиш свестни гуми на колата, без да съсипеш керамичните спирачки, и дивотии от този род. Всеки, който разбира поне малко, го знае. Уве застава в средата на стаята и премерва на око. След това оглежда инструментите също като хирург, мести поглед по частите на бормашината. Избира бургия, нагласява я и тества спусъка за секунди, колкото машината да издаде ръмжащ звук. Клати глава, решава, че нещо не му харесва, и сменя бургията. Повтаря тази операция четири пъти, докато най-сетне остава доволен, след това обикаля хола и размахва бормашината като огромен револвер.