Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 26

Котката се е настанила в далечния ъгъл зад бараката на Уве за инструменти. По козината ѝ, по-точно по онова, което е останало от козината ѝ, се виждат петънца кръв. Помиярът е оголил зъби, а котката в отговор съска.

– Да не си посмяла да съскаш на Принц! – вие Бурена, грабва нов камък от лехата на Уве и го мята по животното.

Котката отскача настрани и камъкът удря прозорец.

Тя посяга към нов камък и се готви да го хвърли. Уве прави две бързи крачки напред и застава толкова близо зад нея, че тя сигурно усеща дъха му.

– Ако хвърлите този камък в имота ми, ще ви изхвърля във вашата градина!

Тя се завърта към него. Очите им се срещат. Уве е пъхнал и двете си ръце в джобовете, а тя размахва юмруци пред него, сякаш се опитва да уцели две мухи с размерите на микровълнови печки. Уве дори не трепва.

– Това противно създание одраска Принц! – успява да каже тя, побесняла от яд. Уве поглежда Помияра. Тварта ръмжи към него. След това поглежда котката до къщата му – седи унижена, окървавена, но вдигнала предизвикателно глава.

– Тя кърви, значи е имало схватка – казва Уве.

– Как ли пък не! Ще убия този боклук!

– Не, няма – отвръща студено Уве.

Откачената му съседка започва да се ежи застрашително.

– Сигурно е ходещ развъдник на противни болести, бяс и какво ли още не!

Уве поглежда котката. Поглежда и Бурена. Кима.

– Както и вие впрочем. Само че това не е причина да ви замеряме с камъни.

Долната ѝ устна се разтреперва. Тя вдига слънчевите си очила на очите.

– Внимавайте какви ги приказвате! – съска тя.

Уве кима. Посочва Помияра. Помияра се опитва да го захапе по крака, но Уве тропва с крак толкова силно, че тварта се отдръпва.

– Това нещо трябва да е на каишка в жилищния квартал – заявява спокойно Уве.

Тя отмята боядисаната си коса и изсумтява толкова силно, че Уве очаква от носа ѝ да се разлетят сополи.

– Ами онова нещо!? – тя, вбесена, сочи котката. – Не е ваша работа! – отсича Уве.

Тя го поглежда по особен начин – като хората, които изпитват превъзходство над другите и същевременно са много обидени.

Помияра оголва зъби, за да изръмжи беззвучно.

– Ти да не си мислиш, че притежаваш улицата бе, скапан ненормалнико? – пита тя.

Уве спокойно отново посочва Помияра.

– Следващия път, когато тази твар се изпикае на плочите пред нас – заявява студено той, – ще пусна електричество по камъните.

– Принц не е пишкал по противните ви плочи – пелтечи тя и пристъпва две крачки напред с вдигнат юмрук.

Уве не се помества. Тя спира. Изглежда, че хипервентилира.

След това успява да призове своя почти несъществуващ здрав разум.

– Хайде, Принц – махва тя с ръка.

Накрая вдига показалец пред лицето на Уве.

– Ще разкажа на Андерш и тогава ще съжалявате.

– Предайте на Андерш от мен да престане да се чеше по слабините пред прозореца ми.

– Откачено дърто плашило! – злобно казва тя и се отправя към паркинга.

– И му предайте, че колата му е пълен боклук! – добавя за повече тежест Уве.

Тя прави жест, който той не е виждал досега, въпреки това се досеща какво означава. След това и тя, и мизерното ѝ куче се отправят към къщата на Андерш.