Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 13

Уве изригва буцата пръст отново. Обмисля дали да не ѝ разкаже за котката. Може ли изобщо онази окаяна, полуплешива твар да се нарече котка? Седеше на същото място, когато се върна от обиколката, почти пред вратата им. Той насочи пръст към нея и изкрещя толкова високо, че гласът му се понесе между къщите. Котката обаче остана на мястото си, втренчена в Уве. След това се надигна надменно, сякаш искаше да подчертае, че не си тръгва заради Уве, а защото си има по-добро занимание, и се скри зад ъгъла.

Уве решава да не споменава за котката. Преценява, че тя ще недоволства, задето я е прогонил. Ако зависеше от нея, къщата щеше да е пълна с бездомници, някои космати, други – не.

Облякъл е тъмносиния си костюм. Закопчал е най-горното копче на бялата риза. Тя все настоява да остави горното копче разкопчано, ако не си слага вратовръзка, но той недоволства, че не е хлапак, който дава под наем шезлонги, а след това предизвикателно се закопчава. Сложил си е очукания стар часовник, който баща му е наследил от своя баща на деветнайсет и който Уве получи след шестнайсетия си рожден ден, няколко дни след като баща му почина.

Съпругата на Уве харесва този костюм. Винаги подчертава, че в него изглежда красив. Както всеки разумен човек, Уве е на мнение, че единствено надувковците обличат най-хубавите си костюми в работен ден. Тази сутрин обаче е решил да направи изключение. Дори си сложи официалните обувки и ги лъсна с достатъчно количество боя.

Докато сваляше есенното яке от куката в коридора, преди да излезе, той погледна замислено колекцията палта на съпругата си. Запита се как е възможно това дребно същество да притежава толкова много зимни палта.

– Човек има чувството, че ако се пъхне между палтата, ще се озове в Нарния – беше се пошегувала веднъж приятелка на съпругата му. Уве нямаше никаква представа за какво говори, но се съгласи, че палтата са прекадено много.

Излезе от къщата преди другите жители на улицата да се събудят. Разходи се до паркинга. Отвори гаража с ключ. Имаше дистанционно за вратата, но така и не успя да разбере какъв е смисълът от него. Всеки почтен човек можеше да си направи труд да отвори ръчно. Отключи сааба, също с ключ: системата си работеше съвсем добре, нямаше причина да я променя. Седла зад волана и завъртя копчето, за да нагласи огледалото половин оборот в едната посока, след това половин в другата, и така нагласи и двете огледала, както правеше всеки път, когато се качи в сааба. Сякаш някой редовно разбиваше колата нарочно променяше положението на огледалата и станцията на радиото.