Читать «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ» онлайн - страница 15

Фредрик Бакман

Човекът в мерцедеса наду клаксона си. Идиот, помисли си Уве. В този момент колите потеглиха. Фолксвагенът зад него изсвири. Шофьорът размаха нетърпеливо ръка. Уве го погледна злобно. Качи се в сааба и бавно затвори вратата.

Невероятно колко сме се разбързали, нацули се той, докато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, преди да потегли.

На следващия червен светофар отново се оказа зад мерцедеса. Имаше нова опашка. Погледна часовника си и зави по тясна и ненатоварена улица. Така пътят му до търговския център се удължаваше, но светофарите бяха по-малко. Не че Уве беше стиснат, но на всички е добре известно, че автомобилите изразходват по-малко гориво, когато се движат, вместо да спират непрекъснато. А и съпругата му често отбелязваше: „Едно може да се напише в некролога му – че е бил пестелив по отношение на горивото“.

Докато Уве наближаваше търговския център от малката странична улица, видя, че са останали само две места за паркиране. Не можеше да си обясни какво търсят хората в търговския център в делничен ден. Очевидно нямаха работа.

Съпругата му обикновено започва да въздиша, когато приближат подобен паркинг. Уве държи да паркира близо до входа.

– Като че ли е обявено състезание кой ще намери най-доброто място за паркиране – все повтаря тя, докато той върти кръгче след кръгче и кълне всички малоумници с вносни автомобили, които му се пречкат. Понякога се случва да обикалят шест, дори седем пъти, преди да намерят хубаво място, а ако накрая Уве трябва да се признае за победен и да се примири с място на двайсет метра настрани от входа, тогава е в лошо настроение до края на деня. Съпругата му не разбира защо реагира така. Но пък тя никога не е разбирала на кое му се казва принципен въпрос.

Уве реши да обиколи бавно два пъти, за да провери как е, но тогава забеляза, че мерцедесът се носи по главния път кьм търговския център. Значи насам се е бил упътил костюмарът с пластмасовите висулки в ушите. Уве не се поколеба нито за секунда. Натисна газта и профуча през кръстовището. Мерцедесът наби спирачки, натисна гневно клаксона и го последва. Надпреварата започна.

Знаците на входа на паркинга отвеждаха автомобилите надясно, но когато пристигнаха, мерцедесът, изглежда, бе видял двете празни места, защото се опита да се промъкне покрай Уве наляво. Уве успя да направи маневра, колкото да го засече. Двамата започнаха надлъгване по паркинга.

В огледалото за обратно виждане Уве забеляза малка Тойота да завива зад тях и да поема в посоката, указана от знаците, да влиза на паркинга с широк завой от дясната страна. Уве я проследи с поглед, докато даваше газ в обратната посока, плътно следван от мерцедеса. Той, разбира се, можеше да заеме едно от свободните места, което беше най-близо до входа, а след това любезно да остави мерцедеса да заеме другото. Само че това нямаше да е никаква победа.